Цените под лупа: КНСБ започва ежемесечен мониторинг на потребителската кошница

Ще наблюдаваме 20 стоки в малката потребителска кошница ежемесечно във всички области на страната. Това заяви главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов на пресконференция в централата на синдиката, предаде репортер на БГНЕС. 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че миналата седмица беше подписан меморандум за сътрудничество между Министерския съвет (МС) и синдикалните и работодателските организации. „Нашият институт всяко тримесечие наблюдава издръжката на живота и малката потребителска кошница“, отбеляза той. 

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов посочи, че меморандумът се състои в 7 точки, които от синдиката ще се опитат да облекат в конкретни задачи. „Ще наблюдаваме 20 стоки в малката потребителска кошница ежемесечно“, обяви той и допълни, че от синдиката ще обменят информация с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и с Комисията за защита на потребителите (КЗП) с цел предотвратяване на нелоялни практики. 

Следващата тема, на която от синдиката обърнаха внимание, е текущото изпълнение на държавния бюджет. От КНСБ подчертаха нерегулярността при задължението на Министерство на финансите (МФ) да публикува актуалните данните по месечното изпълнение на КФП. Пламен Димитров посочи недофинансираните сфери, които провеждат протести – секторът на здравеопазването, включително медицинските сестри; обществените медии, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), както и сферите с натрупване на напрежение – сектор „Земеделие“, Агенция за ядрено регулиране (АЯР), градски транспорт в Русе, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), Национален осигурителен институт (НОИ), Национална агенция по приходите (НАП), Агенция „Митници“. 

Президентът на КНСБ е категоричен, че позитивен конвергентен доклад би трябвало да значи конвергенцията да се стимулира. Необходимите средства за недофинансираните сектори и сфери, които са нужни, са в размер на 62,10 млн. лв., или 0,064% от общия размер на разходите в Бюджет 2025, които са 96 706 млн. лв. 

Продължаваме да недоумяваме защо най-накрая като държава не успяхме да намерим и да приложим механизъм за енергийно бедните, заяви Димитров./ БГНЕС