Синдикатът ще следи 20 основни стоки във всички области на страната и ще работи с КЗК и КЗП за предотвратяване на нелоялни търговски практики
Ще наблюдаваме 20 стоки в малката потребителска кошница ежемесечно във всички области на страната. Това заяви главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов на пресконференция в централата на синдиката, предаде репортер на БГНЕС.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че миналата седмица беше подписан меморандум за сътрудничество между Министерския съвет (МС) и синдикалните и работодателските организации. „Нашият институт всяко тримесечие наблюдава издръжката на живота и малката потребителска кошница“, отбеляза той.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов посочи, че меморандумът се състои в 7 точки, които от синдиката ще се опитат да облекат в конкретни задачи. „Ще наблюдаваме 20 стоки в малката потребителска кошница ежемесечно“, обяви той и допълни, че от синдиката ще обменят информация с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и с Комисията за защита на потребителите (КЗП) с цел предотвратяване на нелоялни практики.
Следващата тема, на която от синдиката обърнаха внимание, е текущото изпълнение на държавния бюджет. От КНСБ подчертаха нерегулярността при задължението на Министерство на финансите (МФ) да публикува актуалните данните по месечното изпълнение на КФП. Пламен Димитров посочи недофинансираните сфери, които провеждат протести – секторът на здравеопазването, включително медицинските сестри; обществените медии, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), както и сферите с натрупване на напрежение – сектор „Земеделие“, Агенция за ядрено регулиране (АЯР), градски транспорт в Русе, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), Национален осигурителен институт (НОИ), Национална агенция по приходите (НАП), Агенция „Митници“.
Президентът на КНСБ е категоричен, че позитивен конвергентен доклад би трябвало да значи конвергенцията да се стимулира. Необходимите средства за недофинансираните сектори и сфери, които са нужни, са в размер на 62,10 млн. лв., или 0,064% от общия размер на разходите в Бюджет 2025, които са 96 706 млн. лв.
Продължаваме да недоумяваме защо най-накрая като държава не успяхме да намерим и да приложим механизъм за енергийно бедните, заяви Димитров./ БГНЕС
Още от Улицата
Признание за Алма Матер: Влезе в престижна класацията на най-добрите университети в света
Подреждането е на консултантската организация Center for World University Rankings (CWUR), публикуваща най-големите академични класации на световните университети
Прогресивна арогантност: Не всички пенсионери ще умрат от глад без 2 евро
В остър дебат с депутатите от ПБ влезе народният представител от ГЕРБ и бивш финансов министър Теменужка Петкова
Заради служебния министър Найден Тодоров за втори път пропадна обявяването на концлагера „Белене“ за недвижима културна ценност
Основната причина за отказа за съгласуване на заповедта за бившия концлагер са заложените от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата огромни по обем т. нар. охранителни зони, защитени по Закона за защитените територии