23 Септември, 2026

Ценна находка излезе изпод руините на средновековния град Русокастро

Снимка: Регионален исторически музей – Бургас

Изцяло запазената желязна шпора, открита в Русокастро, е важен индикатор за това, че е имало военни конници в средновековния град, коментират от Регионалния исторически музей - Бургас

При проучването на югозападната крепостна стена на Русокастро беше открита ценна находка – изцяло запазена желязна шпора

Това е четвъртото подобно откритие за близо 20-годишните разкопки на този обект. Шпората е в перфектно физическо състояние. Тя е от типа шпори с колелце, които са разпространени след 12-13 в., за разлика от по-ранните шпори с шипове, които все пак се използват и заедно с шпорите с колелце, съобщават от Регионален исторически музей - Бургас.

Шпорите са неизменен елемент от снаряжението на конника, появили се още през античността, но получават масово разпространение през средните векове. Шпорите са неизменен атрибут на конния воин и особено на рицарите. При получаване на рицарско достойнство, на новопосветения в звание рицар се дават и златни/позлатени шпори.

На шпорите е кръстена и една от големите битки през средновековието – Битката на златните шпори. На 11 юли 1302 г. при белгийския град Куртре френската рицарска армия на крал Филип IV Хубави е напълно разбита от фламандското градско опълчение, въоръжено с копия и дълги алебарди. След голямата победа гражданите събират 700 шпори от падналите рицари, от където и името на самата битка.

Шпората от Русокастро е важен индикатор за присъствието на военни конници в средновековния град. Изглежда тя е във връзка с другите открити елементи на въоръжение в предходните дни – 18 върхове на стрели, някои от които арбалетни, и с подвити върхове – знак, че са участвали в битка.

Разкопките в средновековния град Русокастро са финансирани от Министерски съвет на Република България и от Община Камено, и се изпълняват от Регионален исторически музей - Бургас. Обектът е приоритетен, за нуждите на националния културен туризъм.

Сподели:
Пръстен с името на Пилат Понтийски обърка учените, появи се нова теория

Пръстен с името на Пилат Понтийски обърка учените, появи се нова теория

Изображението в центъра на пръстена също дава важна следа. Според Бонешо то наподобява съдове тип каликс кратер, срещани върху други еврейски предмети от I и II век.

Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва

Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва

Ново проучване показва, че твърдата Земя става малко по-малко сплескана, докато гравитационната форма на планетата се променя в обратната посока

Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан

Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан

Долният слой на земната кора се „разтваря“ и потъва в мантията, а Апенините се разтягат като акордеон под натиска на горещата магма

Коментари (0)