"Цезар": Все повече руски военни преминават на страната на легиона „Свобода на Русия“

Заместник-командирът на легиона на руските добловолци във ВСУ „Свобода на Русия“,  Максимилиан Андроников (с позивна „Цезар“) разкри подробности за мащабните операции на съпротивата вътре в Руската федерация.

Как легионът се превърна от бойно подразделение в мащабно политическо движение? Какви щети нанесе на Кремъл операция „Барел“? И защо главната заплаха за Путин идва не от опозицията в чужбина, а от офицерите в окопите? Прочетете най-важните разкрития.

Повече от просто батальон

Легионът „Свобода на Русия“ днес има три мощни клона: бойно подразделение в състава на Силите за отбрана на Украйна, законно политическо движение в Европа и нелегална съпротива, която разрушава логистиката вътре в Руската федерация. 

Както отбелязва „Цезар“, година и половина легионът изпълнява ролята на „пожарна команда“ в тежките участъци на Запорожкия фронт (района на Степногорск), а сега успешно действа по нови направления.
Диверсии за милиони долари: операция „Барел“

Една от най-успешните акции на партизаните е операция „Барел“. В условията на изключително жесток натиск от ФСБ участниците в съпротивата унищожиха над 10 000 тона гориво и извадиха от строя ключови железопътни възли.

Щетите за нефтената логистика на Русия надхвърлиха 10 милиона долара. Взривяванията бяха извършени едновременно в десетки региони, включително граничните Белгород, Брянск и Орел. Това нанесе мощен удар върху снабдяването на военните ешелони на руската армия.

— Цезар, разкажете за стратегическите задачи на Легиона.

— Стратегическите задачи на нашето подразделение по принцип не се променят. Първата задача е отбраната на Украйна. Втората задача е унищожаването на режима на Путин. Под каквато и форма да се случи това по-нататък.
Искам накратко да кажа, че легионът от просто бойно подразделение на Силите за отбрана на Украйна, съставено от граждани на Русия, вече се превърна в нещо повече — в явление, което включва и гражданското движение „Свобода на Русия“, действащо законно в Европа и други страни по света. И най-важното сега вероятно е съпротивата, която много ефективно разбива режима на Путин отвътре.

— Как се формулират целите на движението, което действа в Европа? С кого си сътрудничат вашите поддръжници, които сега се намират на територията на Европа?

— Нека го кажем така. Главната задача е да представяме легиона, да представяме съпротивата, да донесем до обикновения европеец мисълта, че тази война няма да го подмине, че режимът на Путин непременно ще стигне до него, ако стои пасивно.
Да говорим за това, че истинската руска опозиция сме ние — хората с оръжие, които рискуват живота си. А не онези, които просто пият някъде лате на „Унтер ден Линден“ в Берлин.
И съответно да привличаме желаещи да се присъединят към легиона, желаещи да ни помогнат с информация, желаещи да ни помогнат с дарения. Да разговаряме с европейците и да им обясняваме една много важна мисъл: руската въоръжена опозиция се състои от разумни хора. С тях не просто може, а трябва да се разговаря. И те също трябва да бъдат представени поне в някакви консултативни органи, подобни на ПАСЕ. Защото знаете, че руската позиция е представена в ПАСЕ, но руската въоръжена опозиция, за съжаление, засега я няма там.

— А защо?

— Засега очевидно Европа не е узряла за разбирането, че човекът с пушка действително е способен да смени режима на Путин. Като цяло Западът е доста страхлив. Мисля, че за повече от четири години пълномащабна война всички вече се убедихме в това. Да, страхлив, предпазлив, прагматичен. И досега там няма съгласие по въпроса за Путин: трябва ли да бъде свален, или не трябва, или с него, с този човекоядец, трябва някак да се договарят и да търгуват.

— Но освен недоверието към руснаците като цяло, дори когато тези руснаци са за Украйна и идват от Украйна — това го има, трудно е да се спори — има и недоверие към идеологическата съставка. Все пак има някакъв крайнодесен оттенък. В Европа това не се харесва особено. А конкретно руснаците, ако говорим за опозицията, защо не ви приемат? Или имате контакт с тях и се опитвате да ги убедите, че сега всички сме на една страна?

— Опитваме се да ги убедим от самия момент, от самото начало на пълномащабното нахлуване. Но вие прекрасно виждате, че за съжаление значителна част от руската опозиция се занимава единствено с осигуряването на собственото си съществуване, с лобиране за някакви свои интереси, с измъкване на грантове, с блъскане с лакти. Едната групировка залива другата с помия, съди се с нея и така нататък. Но всичко това не помага.
Естествено, цивилизованият свят, като наблюдава това, си мисли: може би и тези въоръжени момчета са от същия сорт?
Не. Ние сме насочени към резултата. Вършим най-ефективната практическа работа, идеологическа работа. Тоест действително се борим с режима, а не имитираме тази борба. И още веднъж ще повторя: винаги сме отворени, във всеки момент сме отворени за сътрудничество.
И слава богу, това сътрудничество се установява. Все пак се появяват групи от руската опозиция, които започват да си сътрудничат с нас, а не да ни отблъскват и да ни заливат с помия. Това радва.

— И третата съставка е съпротивата. Ясно е, че тук вероятно можем да кажем малко. Все пак всички хора, които ви подкрепят от територията на Русия, трябва да запазят анонимността си. Но имаше една много забележителна операция. Искам да разкажа за нея и ще ви помоля също да разкажете по-подробно, ако е възможно.

— Операцията на съпротивата „Свобода на Русия“, наречена „Барел“, беше проведена и нанесе на режима на Путин щети за 10 милиона долара. След точните атаки срещу нефтопреработвателните заводи и пристанищата Русия се опита да скрие горивото, като прехвърли задачата за съхранението и логистиката върху железопътната мрежа. Кремъл се опитваше да запази нефта до момента на износа му, като разпръсна из страната композиции с вагони цистерни. Участниците в съпротивата изгориха над 10 000 тона нефт. Спряна беше и работата на редица възлови гари. Многодневното задръстване по линиите блокира снабдяването и извади от строя ключови логистични коридори, по които се движеха военни ешелони. Какво още може да се разкаже за операция „Барел“? Резултатът е огромен — 10 милиона долара, и то в толкова чувствителна за Русия сфера като нефтената. Какво можете да разкажете подробно?

— Нека започна с другите операции, които я предшестваха, защото това не беше първата голяма операция. Но сега тя се откроява заради мащаба и резултатите си.

Съпротивата по принцип действа от самото начало на пълномащабната агресия, защото имаше руснаци, които бяха готови да се присъединят към легиона, но по редица причини не можеха да напуснат Русия. Те започнаха да работят вътре в Русия, да разпространяват информация за нас, да извършват акции на пряко действие, които да подкопават режима на Путин, да затрудняват логистиката, да слагат пръти в колелата на военното производство и военната машина на Кремъл.

Искам да разкажа за последните три операции. При операция „Квартет“ се унищожаваше подвижен железопътен състав — локомотиви, вагони. Всичко това отново блокираше железопътната логистика.
Следващата мащабна операция беше „Факел“, когато в края на зимата и началото на пролетта беше унищожена голяма част от газопреносната мрежа в Московския регион и като цяло в Централния федерален окръг.

И сега операция „Барел“ е нов скок. Може да се каже, че това е „Паяжината“ на легиона по мащаб, за да разбирате. Както за Украйна операция „Паяжина“ беше много мащабна и ефективна, така и за легиона операция „Барел“ се превърна в нов крайъгълен камък, в нов етап.
Сега режимът в Русия много усилено се опитва да сплашва и създава фалшиви новини, че всяка съпротива се потушава, че несъгласните ги залавят, вкарват ги в затвора, съдят ги.

Но в условията на този натиск успяхме прецизно да проведем разузнаването, да планираме операцията, да осигурим логистиката, да доставим взривните вещества, да извършим взривяванията, да се изтеглим умело. И всички наши братя и сестри са живи, здрави, на свобода и в безопасност. Ето това е важно.
Това беше направено не в един регион, а в около десет региона, където едновременно, практически по едно и също време, бяха извършени не просто палежи, а взривявания. Да, взривявания, които унищожиха и горивото, и цистерните, предизвикаха пожар и съответно многодневни прекъсвания на движението по железопътните линии.
Особено важно беше, че част от взривяванията се извършиха в граничните, прифронтовите региони — Орел, Брянск, Белгород. Тоест това са най-чувствителните региони, през които преминава най-интензивният поток на военната логистика. Това беше много болезнено за Кремъл. А там отново антитерористичните мерки са най-строги. И те не успяха да ни противопоставят нищо, не успяха по никакъв начин да ни попречат.
Тоест като цяло в десетки региони едновременно бяха извадени от строя десетки цистерни, бяха унищожени хиляди тонове гориво. Общите щети, както посочихте, са над 10 милиона долара. Моралният удар е много силен.
Естествено, това вдъхновява онези, които вече гледат към нас, към съпротивата. Те виждат, че се случват ефективни действия. Местните жители прекрасно знаят, че това не бяха атаки с дронове. В местните онлайн общности се разпространява информация, че това е било взривяване, че е било партизанска акция, че режимът е получил удар по носа и не е успял да направи нищо.
И е ясно, че това не е последната ни операция. И занапред ще имаме такива операции, все по-мащабни, докато това не завърши с рухването на тази пирамида на Путин.

— А нараства ли числено съпротивата?

— Разбира се, да. И един особено важен етап бяха изборите. Най-интересното е — да, изборите. Защо? Защото изборите нагледно показаха на руснаците и вътре в Русия, и зад граница, че те не влияят върху нищо.
Аз изобщо публично призовавах своите съратници и поддръжници много преди изборите да не участват в този фарс, защото знам как се провежда, видял съм го със собствените си очи.
А режимът сам показа, нагледно показа, че може да нарисува, първо, всякаква избирателна активност, и второ, всякакъв процент за „Единна Русия“. Той цинично демонстрира това на обществото, което сега видя тази плюнка, видя, че това са напълно фантастични числа.
Особено ясно беше в чужбина, където гласуваха предимно опозиционно настроени руснаци. Там естествено в секциите печелеше или Комунистическата партия на Руската федерация, или „Нови хора“, но и там успяха да нарисуват някакви безумни проценти за „Единна Русия“.
И точно в последните дни на изборите, след приключването им, започнаха да пристигат огромно количество заявления и за легиона, и за съпротивата. Хората разбраха, че по законен път не може да се постигне нищо, че всичко това е фарс и ни остава само един метод — методът на борбата.

— Но вижте, излиза, че Путин, Кириенко и тяхната администрация разбират необходимостта от това набиране на хора, нали? Затова и там се появиха тези ветерани.

— Вижте, първият момент: изборите се провеждаха включително за узаконяване на затягането на примката и засилването на мобилизационните процеси. Тоест путиноидите показват на обществото: „Ето, гласувахте за нас, нали? И сега, след като имаме вашето одобрение, правим всичко, което си поискаме“. Това е първото.
Второто: тези персонажи, над трийсет на брой, които сега попаднаха в Думата, честно казано, са едни такива ветерани. Най-вероятно това са обикновени тилови плъхове, от типа на Рогозин, който в Донецк получи осколка в меките части. Тоест това са хора, които не са виждали фронта и окопите, защото настроенията на фронтоваците в Русия сега съвсем не са розови.

— Именно. А още повече, извинявайте, това също е потенциално протестно настроена част от руснаците.

— През последните месеци, дори бих казал през последните няколко години, говоря, че най-вероятно именно тези хора ще свалят режима.
Колкото и странно да е, аз ги гледам през мерника и те ме гледат, но те ще ме разберат много по-бързо, отколкото ще разберат някой преял олигарх от Рубльовка. Или тези депутати, които благодарение на войната просто се добраха до хранилката.
И там вече има недоволство, и там разбират, че тази война убива Русия. Ясно е, че руснаците много бавно схващат, трябва им дълго време, за да узреят. И когато ме питат кой ще организира похода „Пригожин 2.0“, казвам: това не са генералите, те са прекалено вградени в системата.
Но условно казано, капитани, майори, старши лейтенанти, които вече са помирисали барута във войната, видели са цялата тази мръсотия и разбират, че путиноидите унищожават Русия — рано или късно е напълно възможно да прогледнат и да свалят режима.
Нещо повече, ще ви кажа, че в легиона имаме много бойци, които първоначално са били бойци от съпротивата. Бойци, които дойдоха при нас от руската армия.

Искам да дам за пример моите бойни другари Гога, Силвър, Ерик. Гога подпали малкия ракетен кораб „Серпухов“. Той беше изваден от строя за няколко месеца. А това е потенциален — не потенциален, това е носител на ракети „Калибър“. Можеха да го прехвърлят в Черно море и той щеше да обстрелва мирните жители на Украйна. Той го подпали, повреди го много сериозно.
А Силвър взриви командира на батальона, касапина, и много дълго ни предаваше данни, информация. После беше организирана евакуация. Сега работи по специалността си в легиона.

Ерик изобщо извърши подвиг — прекара през петнайсет контролни пункта двама ранени украински десантчици, като рискуваше много сериозно живота си, меко казано. А преди това, в продължение на месеци, като старшина на щурмова рота, така слагаше пръти в колелата, че тази рота на практика беше небоеспособна.
Ето такива хора идват при нас. Тоест да, те са попаднали в системата доброволно или неволно, но това са хора, които взеха решение, установиха връзка, доказаха с действия, че са наши хора, и сега се сражават в редиците на легиона.

И този процес не спира, той продължава постоянно. Мирка наскоро дойде при нас от „Рубикон“. Тоест способно момче, с глава на раменете си. „Рубикон“ е сериозно подразделение. И това способно момче сега работи на наша страна, защото разбира, че именно ние воюваме за онази Русия, която има право на бъдеще.

— Ще поговорим още за този образ на бъдещата Русия. Мобилизацията. Президентът Зеленски е един от първите световни лидери, които толкова пряко свързаха така наречените избори с мобилизацията. Преди дни — и президентът на Френската република Макрон. И това, разбира се, също показва цялата абсурдност на сегашна Русия — когато президентът на Франция съобщава, че в Русия мобилизацията се засилва.

— Да, просто те така се борят за своята самостоятелност, че я губят с всеки изминал ден.

— Всъщност кога в историята е имало подобно нещо, представете си. Как свързвате тези два процеса? Какви са наблюденията ви? Сега очевидно руснаците ще напускат страната и вече я напускат. Как може това да се използва за целите на борбата?

— Вижте, всички, които могат, се опитват да заминат. Не всички имат възможност. Помним първата вълна през 2022 година, когато едва ли не милиони тръгнаха.
Сега процесът се усложнява, защото вече всички закони са приети, всички електронни регистри са отработени. Натискат копчето и човекът вече не може да замине никъде.

Много хора още на изборите получаваха мобилизационни предписания, повиквателни или призовка от военната комисия, за да се явят и да уточнят данните си.

Това уточняване на данните може след седмица да завърши някъде в окоп в Донбас. Това е, разбирате ли? И при тях сега ще продължава онова, което наричам криптомобилизация.

Никой няма да обявява нищо открито. Страшно е и се боят. И без това хората в Русия вече са наплашени. Хората напускат официалната си работа и отиват някъде в сивия сектор, местят се, напускат работа и така нататък.
Всички прекрасно разбират, че този невменяем дядо в Кремъл ще воюва до последно.

И съответно сега процесът на криптомобилизация ще се засилва чрез това, че структурите, отговарящи за мобилизацията — военните комисии, съдилищата, Федералната служба на съдебните изпълнители, съдебните решения — всичко това се обединява в една електронна база, в която всичко се вижда ясно и нагледно.
Аха, уязвими категории: този дължи издръжка, този има административно нарушение, този има условна присъда, този е задлъжнял и така нататък. И сега започват да действат сурово срещу всички тези категории.
Всякакви бездомни нещастници, някакви наркомани, алкохолици, цялата тази човешка утайка, или онези, които са се препънали някъде, онези, които са уязвими — ще ги притискат, ще ги мачкат и ще ги вкарват в редиците на армията си.
Ще успеят ли? Ще успеят. Но от друга страна, щом започнат да вкарват в армията си хора с ясна обществена позиция, хора, които имат характер и мозък, на практика ще тръгнат по пътя на 1916–1917 година. Тогава също са вкарали в армията хора, които не са искали особено да воюват. Историята показа как завърши това.

— Да, имало е и един такъв малко странен цар. Е, Максимилиан, сега поредица от въпроси, които също много ме интересуват. Искаше ми се да ви ги задам във формат, който може да се нарече блиц, но не се сдържайте, можете да отговаряте съвсем подробно. Кога разбрахте, че Путин води Русия към трагедия, към крах? Имам предвид преди войната.

— Около 2005 година. Тоест още първият мандат. Първият–вторият.

— Първият, вторият мандат. А какво ви подтикна към това?
— Аз не съм слабоумен. Наблюдавах живота около себе си в Петербург, вече живеех там тогава, и разбирах, че не искам да предам такава страна на децата си. Ще се боря за друга страна.
Съответно станах участник в две терористични организации. Мисля, че това не е тайна за никого. Руското движение и Народното опълчение „Минин и Пожарски“.
Участвах в различни мероприятия за подготовка на свалянето на конституционния строй. И с това се занимаваше Втората служба на ФСБ. Имаше задържания и така нататък. Всички тези обиски, всички тези процедури не са от най-приятните.
Но тогава работеха доста меко, мога да кажа. Сега грубо хващат всеки човек от улицата и започват да го притискат така, че той веднага признава всичко.
Но след няколко години разбрах, че тези организации са абсолютна задънена улица, защото всички те са под контрола или на ФСБ, или — най-мътните схеми — винаги са били под контрола на президентската администрация. Един такъв бездарен Сурков. Мисля, че го познавате.
И практиката точно това показа. Всички тези дяволи през 2014 година отидоха в Донбас да убиват украинци под егидата на „руския свят“ и така нататък.
Аз още тогава се канех да дойда да воювам за Украйна, но моят другар, офицер, много способен човек, мой учител, тогава ме разубеди.
През 2022 година вече дори не започнах да обсъждам. Щом видях как на 24-ти първите ракети полетяха към Киев, Житомир, Одеса — веднага се свързах.
Легионът се появи практически веднага — 10 март е датата на създаването му. Свързах се и в началото на лятото вече бях тук и започнах да преминавам обучение, подготовка.

— Има ли в Русия дясно нелегално движение, което не е за Путин?

— Слушайте, гледам много скептично на руските десни. А какво са десните в Русия? Облекли са нещо, направили са си някакви татуировки, не знам, помахали са с нацистки поздрав, потичали са, послушали са някакъв „Стяг“, напили са се някъде на концерт, направили са някакви безредици, пребили са някой нещастен узбекски чистач. Какво е това? Защо е цялата тази диващина?
А на практика ги водят кукловоди: „О, тези са зли, така ли? Я бързо всички накуп да се съберете — сто, двеста, петстотин души — „Еспаньола“, още някаква утайка, всичко това“.
Няма там истински десни.

— Те изобщо на малко места ги има. Истинските десни като цяло са малко.

— Да, защото всичко това е имитация, имитация на борба.
Много често ме упрекват за миналото ми, че съм бил в имперското движение, при Квачков. Отговарям: „Господа, аз не съм Буратино, не съм дървен пън. Не са ме направили веднъж завинаги. Аз съм жив човек, развивам се. Сега имам много по-разумни центристки възгледи“. И ще продължавам да разговарям.

— Между другото, знаете ли, Максимилиан, историята на войната в Украйна и на руснаците, които воюват за Украйна, е удивителна с това, че например имам добър приятел, Алексей Макаров — анархист, антифашист от Швеция, който дойде и воюва. Тоест в този смисъл вие, макар да сте от напълно различни идеологически флангове, сте от една и съща страна на фронта.

— Знаете ли какво винаги казвам? Че легионът е първообраз на бъдещата Русия. Защо? Защото при нас няма някаква твърда идеологическа насоченост. В подразделенията ни има хора с различни възгледи — от крайно леви до десни.
Имаме хора, различни по националност и религия. Тоест представители на всички народи на Русия. Легионът е Русия в миниатюра. И всички се чуват един друг.
Всеки може да си намери приятел според интересите си. Тук са хората на техниката. Тези обичат в свободното си време да играят на нещо. Онези са спортисти. И всеки си намира приятел, другар, но всички заедно прекрасно се разбират и вършат общото дело.
Такава искам да видя бъдещата Русия — разнообразна, интересна, но с хора, които се разбират помежду си. А не както сега: вкараха всички в рамки, маршируваме натам и пеем песента „Аз съм руснак“.

— Още няколко въпроса, Максимилиан. Кой период от руската история е най-успешен за Русия?

— Такъв не е имало.

— Не е имало?

— Ние ще го създадем.

— Е, поне някакъв, който ви се струва успешен. Поне по някакъв начин.

— Навсякъде виждам огромно количество грешки.
Искам да направя реклама. На фронта мозъкът работи по друг начин. Започваш много да мислиш защо си тук. И някъде там, в окопа, в землянката, пишех или записвах лекции с гласови записи.
Специално ги направих в много прост формат. Не ми трябва академик Кадиров да ги разбере. Той няма да ги разбере, макар и да е академик. Трябва ми Льоха от завода да чуе и да разбере, че онази Русия, която му предлагам, е нещо добро и си заслужава да се бори за нея.
Напълно завърших този цикъл от лекции. В моя канал са публикувани в достъпен видеоформат. Те са много прости. На прост език, по десет–дванайсет минути всяка. Десет лекции. Много ги препоръчвам на гражданите на Русия.
Защо стигнахме до такова плачевно положение? Какво да правим в политиката, в икономиката? Каква трябва да бъде армията, каква трябва да бъде църквата, какво трябва да бъде възпитанието на децата, медицината? Ето така накратко, просто съм го изложил там. Много ги препоръчвам.
— Е, ще ги гледаме. И това е добра основа за бъдещите ни разговори, защото тези теми ми се струват много важни и трябва да се мисли за тях.
— Това е много важно. Ще обясня защо. Защото досега, за съжаление, руската опозиция маха с ръце около главата си: „За всичко добро, против всичко лошо“. Страхуват се да вземат някакви резки решения.
Аз не се страхувам. Например мога да кажа веднага: в Русия трябва да има много сурови и сериозни промени и тогава ще можем да построим свободна, мирна, благополучна страна.