Христо Христов, desebg.com

Натисна ли някой бутона на ЦИК или отказът ѝ на предостави на Комисията по досиетата необходимите данни за проверка за принадлежност към Държавна сигурност на кандидатите за евродепутати и народни представители на предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни е просто крещяща липса на професионализъм?

Отговор на този въпрос трябва да даде самата Централна избирателна комисия начело с председателят ѝ Камелия Нейкова (номинация на „Има такъв народ“), защото държавната институция дължи преди всичко прозрачност на обществото и дори най-малките съмнения в дейността ѝ подронват не само авторитета ѝ, но и доверието на гражданите в нейната независимост.

Както desebg.com първи съобщи ЦИК е отказала (на 13 май 2024 г.) да предостави на Комисията по досиетата поисканата от нея регулярна информация за партийните номинации и избирателните райони на лицата, регистрирани като кандидати за евродепутати и народни представители на предстоящите избори за Европейски парламент и Народно събрание.

„Мотивът“ на ЦИК да не предостави тези данни, които са публични и нямат никаква степен на секретност, е твърдението ѝ, че „няма законово основание“ Комисията по досиетата да ги изисква.

За крещящ непрофесионализъм ли става въпрос?

В такъв случай ЦИК е длъжна незабавно да отговори как като „няма законово основание“ тя е предоставяла същите тези данни през последните 17 години – от 2007 г., когато Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов функционира и извършва проверки за принадлежност към тоталитарните комунистически служби, включително и кандидатите за европарламент и Народно събрание?!

Да, да, ЦИК е правила това без проблеми цели 17 години и нито веднъж досега не е „намерила“ основание да твърди, че Комисията няма правно основание да ги изисква.

Ако новата „теза“ на ЦИК за липса на законова основание е вярна, то излиза, че 17 години ЦИК е предоставяла данни за лица, явяващите на избори (президентски, парламентарни, за Европейски парламент и местни) в нарушение.

Разбира се, тази нова „теза“ изобщо не е вярна, защото в закона за досиетата много ясно е посочено задължението на държавните институции (каквато е и ЦИК) да представят в определен срок поисканата от Комисията по досиета информация.


Как ЦИК предава същата информация за изборите през 2022 и 2023 г. без проблеми

Нещо повече, Камелия Нейкова, която е председател на ЦИК от три години и която е подписала скандалния отказ, е начело на ЦИК на извънпарламентарните избори за 48-Народно събрание през 2022 г., на извънпарламентарните избори за 49-то Народно събрание през 2023 г., както и на местните избори през есента на 2023 г.

При всички тези избори ЦИК е предоставяла необходимите за проверката за принадлежност към тоталитарните комунистически служби данни, изискани от Комисията по досиетата.

Тези данни са трите имена на кандидатите, техният ЕГН, политическата сила, коалиция или комитет, издигнали съответната кандидатура и в кой избирателен район се кандидатират.

И при всички горепосочени избори г-жа Нейкова, нито веднъж не се е сетила да твърди, че Комисията по досиетата няма законово основание.

Отказ въпреки посочване на грешката

Още по-фрапиращ е отказът на ЦИК да преразгледа грешката си, въпреки неколкократните опити от страна на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов още преди да гръмне скандалът в медиите.

Ще трябва да подчертая и факта, че първоначалният отговор на ЦИК до Комисията е, че изпраща диск, съдържащ цялата по обем информация, който обаче се оказва празен.

И след като от Комисията по досиетата сезират Централната избирателна комисия за проблема оттам изпращат нов електронен носител, но вече без информацията за политическата сила, издигнала кандидатите, както и за избирателния район, в който те ще се явят на изборите.

Тайни зависимости

Всичко това говори, че има някакъв друг проблем и той е свързан с тайни зависимости. Защото трето обяснение няма, след като 17 години си правил едно и също нещо, а сега изведнъж в нарушение на закона си променяш позицията на 180 градуса и упорито отказваш да си поправиш грешката, след като тя ти е посочена от от другия държавен орган.

Първо, липсата на информацията, която ЦИК отказва, без съмнение ще затрудни Комисията по досиетата да си свърши работа.

А нейната работа е да даде максимално подробна информация на обществото преди изборите за кандидатите на предстоящите избори за европарламент и Народно събрание, за които установи, че са с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА. Така чрез своята дейност Комисията по досиетата дава възможност на гражданите да извършат информиран избор при прозрачност за това кой кой е сред кандидатите по отношение на принадлежността към тоталитарните служби на БКП.

Твърдението на представители на ЦИК към Комисията по досиетата, че тя трябва сама да си търси исканата информация в интернет говори не само за безотговорно отношение на една държавна институция, чиято дейност е свързана преди всичко с точност и прозрачност, но и подсказва, че Комисията по досиетата е поставена неочаквано в казус, с който не се е сблъсквала досега и трябва сама да го решава в момент на задействана процедура по проверка на кандидати, явяващи се на два избора едновременно (за европарламент и Народно събрание), когато в ограничено време трябва да извърши се проверят на няколко хиляди кандидати.

Не за първи път противниците на осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби мислят лошото на Комисията по досиетата – как да я премахнат или как да блокират или нарушат дейността ѝ.

Казус, напомнящ промяната в практиката на ВАС

Второ, този горещ нов казус с отказа на ЦИК да предостави необходимите за проверката за принадлежност данни много напомня за промяната на прилагането на закона за досиетата от Върховния административен съд.

Той в продължение на 10 години решаваше по един и същ начин всички съдебни дела, по които сътрудници на ДС обжалваха решения на комисията за тяхното обявяване.

Но изведнъж след 10 години практика и се намериха командировани от провинцията във ВАС съдии, започнали своята юридическа кариера в школата на ДС в Симеоново преди 10 ноември 1989 г., които започнаха да създават противоречива практика, твърдейки, че Комисията по досиета не може да огласява сътрудници на ДС повторно.

Независимо от факта, че Комисията е задължена да прави това по закона, когато установи, че даденият сътрудник е заемал, заема или кандидатства за друга ръководна или изборна длъжност.

Така се стигна до положението, че вместо ВАС да уеднакви практиката съгласно закона за досиетата Върховният административен съд опорочи своята десетилетна практика и се опита да наложи цензура върху повторното и последващо огласяването на сътрудниците в различните им ръководни длъжности или за тази, за които кандидатстват, включително и на избори.

Целта на съдебната цензура

Каква бе целта на този опит за съдебна цензура върху Комисията по досиетата? Ами много просто – да се изпират биографиите на агентите на ДС и разузнавателните служби на БНА и да се попречи на обществото да чува това, а именно, че те са такива – сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Слава Богу, през лятото на 2022 г. макар и при много критична ситуация с боя на необходимите гласове парламентът прие поправка, чрез която неутрализира опита на ВАС да наложи цензура на повторното и последващо обявяване на сътрудниците на комунистическите служби, като изрично посочи, че това е в правомощията на Комисията по досиетата.

Тъжно и жалко

От тази гледна точка рязкото обръщане на ЦИК да си промени без логично обяснение 17-годишната практика и днес да твърди, че няма законово основание Комисията да изисква от нея необходимите ѝ за проверката за принадлежност на кандидатите информация, говори, че тя по някакъв начин е изпаднала в подобна зависимост, в която и ВАС изпадна, за да се превърне в оръдие на противниците на отварянето на досиетата и осветяването на агентите на Държавна сигурност.

Тъжно е 35 години след края на тоталитарната диктатура съвременни държавни институции и 17 години след началото на действието на закона за досиетата, приет с пълен политически консенсус, държавни институции да позволяват да бъдат вкарвани в зависимости от паралелната власт на ДС и да създават проблеми на Комисията по досиетата да си свърши работата по осветяването на сътрудниците на ДС.

Жалко е, ако ние като общество останем безразлични и позволим на държавни институции, както в случая с ЦИК, да отказват да спазят закона за досиета, както са го правили досега, без да се понесе отговорност от ръководствата им, които може би се надяват, че ей така номерът ще мине без последствия. И оттук нататък ще "утвърждават" тази противозаконна нова практика - чадър над агентите на Държвана сигурност вместо прозрачност за обществото.