Ударът срещу българската столица е извършен по пряко нареждане от Лондон, а операцията носи кодовото име "Прицел от упор"
На 14 ноември се навършват 83 години от първата масирана бомбардировка над София, нанесена от англо-американската авиация през Втората световна война. Събитието поставя началото на един от най-мрачните и трагични епизоди в историята на българската столица. Макар това да не е първият въздушен удар срещу страната по време на конфликта, именно заради своя мащаб и интензивност атаката от 14 ноември 1943 г. се приема за повратна точка в поредицата от опустошителни нападения.
Хронология на трагедията от 14 ноември 1943 г.
12:30 часа: Вълна от 137 противникови самолета — 91 бомбардировача B-25 „Мичъл“ и 46 изтребителя „Лайтинг“ — връхлита София. Върху града са хвърлени 563 бомби, които разрушават 47 сгради и постройки.
Жертвите: Загиват 59 души, а 128 са ранени (49 от тях тежко).
Защитата: Оповестителната служба закъснява с подаването на сигнала за опасност. В защита на столицата излитат 17 български изтребителя Ме-109. Във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Наземната противовъздушна отбрана изстрелва 1471 тежки и 2128 по-леки снаряда; макар да не сваля противников самолет, тя успява да отклони основния удар извън идеалния център на града.
Операция „Прицел от упор“
Ударът срещу българската столица е извършен по пряко нареждане от Лондон. В основата на това решение стои трайната неприязън на британския министър-председател Уинстън Чърчил, породена от провала на Дарданелската операция (1915–1916 г.), където българската армия спира инвазията на съглашенските войски.
Въздушната операция срещу България е наречена с кодовото име „Прицел от упор“. Остава запечатана и жестоката фраза на Чърчил: „Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засадят картофи.“
„Черният понеделник“
След първия масиран удар последват нови въздушни атаки през почти десет дни — на 24 ноември, 10 и 20 декември 1943 г., в които интензивно се включва и американската авиация. Българските летци и ПВО оказват решителна съпротива, сваляйки 16 неприятелски самолета. В тези боеве загива и поручик Димитър Списаревски — първата българска „жива торпила“.
С настъпването на 1944 г. нападенията стават още по-опустошителни и се насочват към самия център на столицата. В историята 10 януари 1944 г. остава известен като „черния понеделник“ — близо 300 самолета пускат бомбения си товар, убивайки над 500 души и превръщайки емблематични квартали в руини.
Към 22:00 часа същата вечер София е потънала в хаос и студ — с прекъснато захранване, разорани улици, димящи развалини и изплашени жители, търсещи своите близки. Изненадващо, без предупреждение от сирените, над града започват нови артилерийски изстрели и падат поредните бомби, оставяйки незаличима следа в историята на столицата.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел