На днешната дата през 1913 години Царство България напада Сърбия и Гърция, с което се слага началото на Междусъюзническата война. В историята тя става известна още и като Втора балканска война. 

Българските войски навлизат във Вардарска и Беломорска Македония. Причините - сключения таен договор между Сърбия и Гърция, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Великите сили в лицата на Австро-Унгария и Германия насърчават България да влезе във военен конфликт и по този начин да се унищожи Балканския съюз и руското влияние на Балканите.

Настъплението на 2-ра армия срещу гръцките войски започва вечерта на 16 срещу 17 юни. Частите на 11-а пехотна дивизия овладяват пристанището Чай-азъ на Бяло море, с което очистват левия бряг на р. Струма от гърците.

4-а българска армия пък настъпва срещу сръбските войски през нощта на 16-и срещу 17-и юни и ги изтласква от първоначално заетите позиции.

Само месец по-късно след победоносния устрем българската армия е принудена да капитулира, макар и непобедена. На 18 юли 1913 правителството на Васил Радославов иска примирие. На 28 юли (1 август нов стил) 1913 е подписан Букурещкият мирен договор, по силата на който Сърбия прибира Вардарска Македония, Гърция — Южна и Беломорска Македония, Румъния — Южна Добруджа, а България получава Пиринска Македония и Западна Тракия. България губи Източна Тракия според Цариградския договор, подписан между България и Турция на 16 септември 1913.