Днес се навършват 81 години от първото заседание на така наречения Народен съд, които изби българския елит
Той действа в периода от 20 декември 1944 г. до края на април 1945 г.
В резултат на неговата кървава дейност България е обезглавена интелектуално. Този кървав терор е сравним с национална катастрофа, последиците, от която се чувстват до ден-днешен.
За мащаба на репресиите е достатъчно да споменем, че за около четири месеца са организирани 135 масови процеса в цяла България. Арестувани са над 28 хиляди души, а издадените присъди са 9155, от тях смъртни 2730. Над 1300 са доживотните присъди. Към тези числа не включваме жертвите на терора непосредствено след 9 септември, който се оценява на около 20 хиляди души.
За сравнение на Нюрнбергския процес са издадени 12 смъртни присъди за виновниците, подпалили Втората световна война.
Незаконният характер на т.нар. Народен съд днес се признава дори и от симпатизантите на комунистите, които се опитват да го оправдаят с революционните времена, в които, според тях, законът трудно може да се спазва. Българските комунисти използват международната ситуация, която налага осъждането на виновниците за разпалването на Втората световна война, за организирането на много по-масов терор и репресии.
Народният съд не е само 13 състава, всеки от който съди съответно министри, регенти, журналисти, военни и др., имаме над 100 състава, които заседават във всяка една околия с малки изключения. Те издават присъди на хора, които не са били съпричастни към управлението или ако са били, то е било на много ниско ниво
Връхна точка на терора е 1 февруари 1945 г., когато са избити регентите, министрите и депутатите. Сред тях има хора с огромни заслуги към България като световноизвестният хирург проф. Александър Станишев.
Народният съд е един противоконституционен орган. Негативните последици от злото, което той е извършил продължават да се усещат и днес. І БГНЕС
Още от От редактора
113 години от трагично земетресение в Северна България
Денят на земетресението е съвпаднал с Черешова Задушница и голяма част от населението в Горна Оряховица, Търново и околността се е запътила към църкви и гробища, други са били на полето, което е и известен шанс жертвите да не са толкова много
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части