19 Ноември, 2026

Черна гора погребва истината за миналото, но вместо критика получи поздравления от Брюксел

илюстративна снимка: БГНЕС

На практика обаче Черна гора не е помръднала от мястото си по отношение на изправянето пред военните престъпления

Предраг Николич, черногорското списание "Монитор"

Брюксел хвали резултатите от наказателното преследване на военните престъпления, вместо да настоява за реален напредък. Така изправянето пред миналото отново се отлага. До идването на по-добро управление и изграждането на по-добро общество.

В доклада на Европейската комисия за напредъка на Черна гора за 2026 г., наред с останалите положителни оценки, се посочва, че страната е продължила да усъвършенства наказателното преследване на военните престъпления и че прокуратурата демонстрира по-проактивен подход.

Отбелязва се, че Специалната държавна прокуратура (СДП) работи по 24 дела, свързани с военни престъпления, като 22 от тях са на етап предварителна проверка, едно е във фаза на официално разследване, а по едно е потвърден обвинителен акт.

Положително е оценено изпълнението на Стратегията за разследване на военните престъпления за периода 2024–2027 г., както и на Плана за действие за периода 2026–2027 г., приет през април тази година. Изтъкнато е и сътрудничеството с Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали и неговата прокуратура в Хага, както и с държавите от региона – Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия.

Споменат е и регистърът на изчезналите лица, поддържан от Комисията за издирване на изчезнали лица на Черна гора, който обхваща 50 активни случая на черногорски граждани или лица, чиито семейства живеят в Черна гора. В доклада е отбелязано също, че през декември 2025 г. Върховният съд е приел насоки за упражняване на правото на обезщетение от пострадалите в наказателните производства, включително по делата за военни престъпления, с цел изграждане на последователна и всеобхватна система за репарации на жертвите.

След това Европейската комисия изразява похвала за продължаващия проактивен подход на прокуратурата, като посочва, че по този начин се изгражда достоверен и устойчив набор от резултати при ефективното разследване, наказателното преследване и съдебното разглеждане на делата за военни престъпления – „включително дела, свързани с високи нива на отговорност, в съответствие с международното право и стандартите“.

Звучи добре. На практика обаче Черна гора не е помръднала от мястото си по отношение на изправянето пред миналото. От неправителствената организация „Действие за човешки права“ (HRA) обърнаха внимание на факта, че досега в Черна гора не е образувано нито едно производство за военни престъпления на основание командна отговорност, нито има каквито и да било признаци, че се работи в тази посока.

„Разследването срещу бившия главен специален прокурор Миливойе Катнич за престъпления срещу цивилното население в Цавтат не променя този факт. Според публично оповестеното описание на постановлението за образуване на разследване от 2024 г. той е обвинен в непосредствено нечовешко отношение към цивилни граждани в Цавтат, а не в командна отговорност. По време на войната в Хърватия той е бил офицер от Контраразузнавателната служба на Югославската народна армия (КОС) със звание лейтенант. Това е било второто най-ниско офицерско звание в ЮНА след младши лейтенант“, съобщиха от HRA.

„Същността на проблема е в несъответствието между похвалите на Европейската комисия и действително постигнатото“, заяви Бояна Малович, правен съветник в HRA. „Особено трудно е да бъде оправдана положителна оценка, която обхваща и високите нива на отговорност, при положение че според достъпните доклади на Специалната държавна прокуратура няма признаци да се разследва командна отговорност, а от юни 2024 г. насам няма нови разследвания или повдигнати обвинения.“

Мая Маринович, програмен сътрудник в Центъра за гражданско образование (ЦГО) заяви, че могат да бъдат отчетени определени подобрения в работата на прокуратурата, но въпросът е дали те са достатъчни, за да се говори за същински напредък.

„Изпълнението на планираните дейности обаче не е равнозначно на постигането на правосъдие. То не дава достатъчно информация за качеството на разследванията, обхвата на отговорността и съдебните резултати. По-проактивният подход на прокуратурата е важен, но трябва да бъде потвърден с конкретни резултати, а не само с оценки за изпълнението на стратегии. А такива резултати засега липсват“, посочва тя.

Малович отбелязва, че една първоинстанционна присъда и един потвърден обвинителен акт през 2025 г., възобновяването на стари дела и издирването на доказателства представляват известен напредък, но все още не формират достоверен и устойчив набор от резултати, какъвто изисква заключителният критерий по глава 23.

През юли 2025 г. Висшият съд в Подгорица осъди Слободан Пекович на 20 години затвор за военни престъпления срещу цивилното население във Фоча, Босна и Херцеговина, извършени през 1992 г. Пекович беше признат за виновен за убийството на двама цивилни граждани от бошняшка националност в село Хум край Фоча през юни 1992 г., както и за изнасилването на защитена свидетелка, която отвел от спортната зала „Партизан“ във Фоча.

Това е първата присъда на черногорски съд за военно сексуално насилие, постановена от 1996 г. насам. Присъдата е на първа инстанция, а производството продължава пред Апелативния съд на Черна гора. Самото дело е поето от Босна и Херцеговина през 2021 г., след като тамошните органи са провели разследване и са внесли обвинителен акт.

През юни 2024 г. Специалната държавна прокуратура събра допълнителни доказателства и повдигна обвинение срещу Зоран Гашович за престъпления срещу човечеството, извършени в Хаджичи край Сараево през 1992 г. На 15 септември 2025 г. Висшият съд в Подгорица потвърди обвинителния акт. Делото е образувано въз основа на документация на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали.

От HRA подчертават, че поемането на дела и доказателства от чужбина не намалява значението на работата на местната прокуратура. Тези две производства обаче, на фона на липсата на нови разследвания и обвинителни актове, не са достатъчни, за да подкрепят оценката за последователен напредък. От организацията добавят, че не бива да се забравя и фактът, че това е единствената присъда за военно престъпление през последните седем години и че тя все още не е влязла в сила.

„За двете години, през които вече се извършва повторен преглед на старите дела „Депортации“, „Буковица“, „Калу̀джерски лаз“ и „Морин“, няма никакви резултати“, подчертава Маловић.

От HRA посочват, че прокуратурата не предоставя информация какво е свършено по тези дела.

„Държавната прокуратура трябва да докладва какви действия са предприети по тях, включително по отношение на разследването на командната отговорност, доколкото това не застрашава производствата и правата на жертвите. В противен случай се създава впечатлението, че делата са възобновени само за отбиване на номера, за да се намали натискът на обществеността и Европейския съюз“, заявиха от организацията.

От ЦГО посочват, че това повдига въпроса „какво всъщност е направено след обявеното повторно разглеждане на тези дела и дали не сме свидетели на поредната симулация на дейност в тази област. Особено важно е прокуратурата да информира обществеността какви конкретни действия е предприела по възобновените производства, включително по разследването на командната отговорност, като същевременно се зачитат интересите на жертвите и неприкосновеността на производствата“.

Маринович посочва, че ако се проследи равносметката от наказателното преследване на военните престъпления в Черна гора, се вижда, че от общо девет дела седем са приключили с влезли в сила съдебни решения. По делата „Клапух“, „Щръпци“, „Морин“ и „Змаевич“ са постановени осъдителни присъди, докато по делата „Депортации“, „Буковица“ и „Калу̀джерски лаз“ всички обвиняеми са оправдани. Две производства продължават.

„Това е изключително ограничена равносметка, като се има предвид, че става дума за период от над три десетилетия. Повторното отваряне на делата „Депортации“, „Буковица“, „Калу̀джерски лаз“ и „Морин“ показва проактивност от страна на прокуратурата, но не би било добре това да се прави единствено с цел да се получи положителна отметка в международните доклади, както вече сме имали възможност да наблюдаваме и в предишен период“, оценява тя.

Дори измененият договор с Хърватия не даде отговор на въпроса защо, след деветнадесет години предварителни проверки и предоставяне на доказателства, не се търси наказателна отговорност от виновните за изтезанията и убийствата на черногорски военнопленници в лагера „Лора“, припомня Мая Маринович. „В същото време на жертвите не са осигурени подходяща подкрепа и ефективен достъп до репарации.“

Хърватската прокуратура извършва предварителна проверка по делото „Лора“ от 2007 г.

„Резултатите от работата на правителствената комисия за обезщетяване не са известни, а еднократното плащане на семействата на цивилните жертви на войната е обхванало само част от тях. Освен това не става дума за обезщетение за вредите, претърпени вследствие на престъпленията, а за ретроактивно изплащане на социална помощ, каквато не е съществувала през предходните 30 години“, казва Малович.

От HRA припомнят, че еднократното плащане от страна на правителството в размер на 100 000 евро за всяко от 16 семейства на цивилни жертви на войната не е обхванало всички засегнати семейства и представлява ретроактивно изплащане на социална помощ, а не обезщетение за претърпените вреди.

„Европейският съюз трябва да запази ясния натиск и обективния контрол върху изпълнението на тези задължения. Изминалото време вече работи в полза на безнаказаността, а всяка жертва, която умира, без да дочака правосъдие и обезщетение, представлява непоправимо поражение“, подчертава Малович. Глава 23, която обхваща съдебната система и основните права, е една от най-важните в процеса на европейска интеграция. В нейните рамки се оценява и наказателното преследване на военните престъпления пред националните съдилища.

Маринович заключава: „Изправянето пред миналото преди всичко е наша отговорност, но в Черна гора и до днес липсва политическа воля за това, а като следствие от нея – и последователна работа на институциите. Вместо среща с фактите преобладават избирателната памет, премълчаването и омаловажаването на престъпленията. Затова напредъкът в техническата част на преговорите с Европейския съюз не може да замести нашата отговорност, а ЕС трябва да настоява за конкретни резултати, а не за формално изпълнение на задълженията.“

На въпроса дали и ЕС не се присъединява към общоприетата амнезия, която отдавна властва в Черна гора, Малович отговаря: „Не можем да твърдим, че ЕС съзнателно приема тази амнезия, но с преждевременните си похвали рискува да допринесе за нейното поддържане. Подобна оценка напомня за периода преди получаването на IBAR, когато също се правеха компромиси с неизпълнените задачи, за да напредва процесът на присъединяване, с очакването, че проблемите ще бъдат решени впоследствие.“

Тя предупреждава за съществуващия риск „Черна гора да поеме по пътя на Хърватия, която преди присъединяването си към ЕС беше регионален лидер в наказателното преследване на военните престъпления, но след това започна да отказва всякакво сътрудничество с държавите от региона, което би могло да доведе до наказателно преследване на хърватски граждани за военни престъпления“.

Според най-новата пътна карта на Европейската комисия временното затваряне на глава 23 е планирано за декември 2026 г., на заключителната междуправителствена конференция. Черногорската политическа класа – както бившата, така и настоящата – систематично създава забрава за 90-те години и за военните престъпления, извършени в страната. Когато Брюксел допълнително я потупва по рамото за постигнатите резултати в наказателното преследване на военните престъпления, вместо да настоява за същински напредък, изправянето пред миналото отново се отлага. До идването на по-добро управление и изграждането на по-добро общество.

Решението на Страсбург

Европейският съд по правата на човека в Страсбург отхвърли през 2023 г. жалбата срещу Черна гора за депортирането на босненски бежанци през 1992 г., подадена от техни роднини. В решението по делото „Кърджалия и други срещу Черна гора“ се посочва, че на семействата е изплатено обезщетение и че черногорските власти са предприели определени мерки по случая.

Жалбата е подадена през декември 2013 г. от девет майки и сестри на жертви на депортацията. Те са се оплакали от пропуски на компетентните черногорски органи при цялостното разследване на обстоятелствата, при които членовете на семействата им са били незаконно арестувани и убити, както и от липсата на ефективно разследване и наказване на извършеното.

Жалбата е допълнена през 2015 г., като в нея се посочва, че Черна гора не е осигурила наказателно правосъдие и не е спазила човешкото право на живот и забраната за изтезания. В нея се прави заключението, че черногорските съдилища са се присъединили към атмосферата на прикриване и омаловажаване на престъпленията, не са поправили грешките на прокуратурата при правната квалификация на деянието и в крайна сметка са оправдали обвиняемите въз основа на несъществуващ правен стандарт.

Теа Горянц-Прелевич от „Действие за човешки права“ (HRA), която представляваше семействата на жертвите пред съда в Страсбург, заяви тогава, че решението по това дело е можело да има изключителна стойност за защитата на бежанците и да утвърди забраната те да бъдат връщани на места, където животът им е застрашен – основен принцип на международното право. Съдът обаче е постъпил по друг начин.

„Европейският съд по правата на човека легитимира указанията на черногорските власти как бежанците да бъдат предавани на територия, обхваната от война, и то на вражеската за тях армия, която впоследствие ги убива, а извършителите отново остават ненаказани. Това решение с лека ръка допуска безнаказаност за нарушаването на правото на живот“, заяви Горянц-Прелевич.

Източник: БГНЕС

Сподели:
Рияд е разтърсен от мощна експлозия след ракетна атака на хутите

Рияд е разтърсен от мощна експлозия след ракетна атака на хутите

Водената от Саудитска Арабия военна коалиция потвърди, че е противодействала на ракетна заплаха срещу столицата

Руски бомбардировачи прелетяха край Тайван по време на срещата на върха в Китай

Руски бомбардировачи прелетяха край Тайван по време на срещата на върха в Китай

Двата бомбардировача Ту-95, известни в НАТО с кодовото наименование Bear (Мечка), са летяли в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Тайван

Тръмп направи заявление за края на войната в Украйна след преговорите с Дзинпин

Тръмп направи заявление за края на войната в Украйна след преговорите с Дзинпин

Президентът на САЩ заяви, че планира да обсъди прекратяването на войната в Украйна по време на предстоящата тристранна среща с Путин и Си Дзинпин

Коментари (0)