Николай Слатински*

При масовото пропадане на руската икономика, банковата система, индустриалното производство, медицината, екологията, образованието, науката, доходите, въобще на всичко, оказва се все пак, че има едно-единствено изключение!

Това е ръстът на употребата на водка, самогон, спирт и други, още по-тежки концентрати.

Както казва виден руски, антипутински икономист, високоградусният алкохол в Русия не е питие, а антидепресант.

Всеобщо в РФ е чувството за приближаваща се катастрофа. 

За задънена улица (тупик) във Войната - превърнала се в абсолютно лишено ос смисъл жертвоприношение на стотици хиляди руснаци.

За останали без спирачки репресивни служби. 

За тотално увредено обществено съзнание. 

За маpазматичен президент, живеещ не просто в паралелна, а в невъзможна реалност.

Хората започват да изпадат в тежки конвулсии и спазми на депресията. А най-достъпните и евтини депресанти са високоградусните алкохоли.

И руснаците пият както в Голямата война не се е пило. Защото тогава е имало кауза. Имало е поне някакъв смисъл в това да живееш зле и да умреш внезапно.

Съдбата понякога ни дава знаци.

При всеобщата агония на Русия, напомняща средата на 80-те години на миналия век, както и при наближаването на 40-годишнината от Чернобилската катастрофа (АЕЦ там се казваше “Ленин”), започвам да се опасявам, че при това пълно занемаряване в Русия на безопасността на производството и при кошмарно уязвимото състояние на руската критическа инфраструктура, и системата за съхраняване на ОМУ и опасни ядрени, химически, биологически суровини, Русия върви към страшна природна, техногенна и-или антропогенна беда.

Не може една държава да се управлява толкова дилетантски, безотговорно, нечовешки и напук на всякаква логика и стандарти, и голямото бедствие  да я подмине, да й се размине.

1986-а година не й се размина.

Някога по повод на Чернобил колега физик в Харковския университет (а аз бях тогава със семейството  си в Харков - сравнително недалеч от Аварията!) сподели нещо тъжно и страшно:

"Всички се страхуват от Черната дупка, но тя е най-опасна за самата себе си! Защото може да съществува само като става от Черна по-Черна! За нея светлина в тунела на Надеждата няма!

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg