Как бихте описали личността си? Импулсивна, напрегната и променлива в настроението? Или организирана, активна и отзивчива? Ако отговорът е вторият, вероятно ще живеете по-дълго, казва ново изследване.

Учени са открили, че определени личностни черти могат да предсказват продължителността на живота, като самовъзприятието ни влияе върху това как се чувстваме и съответно – как се държим. Например, ако сте по-организирани, по-вероятно е да помните да приемате лекарствата си навреме и да поддържате здравословни навици, съобщава „Евронюз“.

Досега личността на човека най-често се оценяваше чрез по-широка система, известна като „Голямата петорка“ или OCEAN, която включва: откритост, съвестност, екстровертност, доброжелателност и невротизъм. Новото изследване, публикувано в Journal of Psychosomatic Research, се фокусира върху разделянето на тези категории на по-малки и по-фини черти.

Използвайки база данни от 22 000 души, изследователите анализирали стари въпросници по модела на „Голямата петорка“, третирайки всеки отделен отговор като самостоятелна черта. Смъртността била проследена в продължение на период от 6 до 28 години.

„Установихме, че точността на прогнозата за смъртността практически се удвоява, когато се отдалечим от 5-те основни категории и преминем към тези по-дребни характеристики“, тълкува професорът по личностна психология от Единбургския университет и съавтор на изследването Рене Мьотус.

„Това означава, че съществуват множество механизми, чрез които личността може да влияе на дълголетието. За един човек това може да е свързано с емоционалната му регулация, а за друг – с поведението му“, обясни той.

Според Мьотус, хората, които описват себе си като активни, са имали най-нисък риск от смърт, казва изследването – с 21% по-нисък риск, независимо от възраст, пол или здравословно състояние.

Да бъдеш организиран, енергичен, отговорен, трудолюбив, отзивчив и прецизен също било свързано с по-дълъг живот – а онези, които се определяли като тревожни или променливи в настроението, показвали обратната тенденция.

„В по-широк смисъл, определени модели на мислене, чувства и поведение могат директно да повлияят на благополучието и на способността на човек да прилага превантивни мерки и да се възползва от подкрепа – което от своя страна може да удължи живота“, споделя д-р Джон Франсис Лийдър, психолог и когнитивен учен.

„Въпреки това, здравните специалисти могат да предоставят по-персонализирана грижа, като адаптират подкрепата според различните типове личности и индивидуални особености“, разкрива Лийдър.

Ако четете това и се притеснявате, че не притежавате „дълголетните“ качества – няма място за тревога. Според д-р Лийдър, личностните черти са относително стабилни, но не и фиксирани.

„Те могат да се променят през живота, особено чрез съзнателни усилия или промени в начина на живот. Важно е да гледаме на темата не само през индивидуална, но и през социална призма“, посочва той.

„Докато някой може сам да се бори с липса на мотивация, ситуацията може да е съвсем различна, когато е част от подкрепяща общност. Или пък човек може напълно да е способен сам, но да има нужда от определени условия или адаптации, за да се включи активно“, добави експертът.

С развитието на все по-персонализирани подходи в здравеопазването, особено с напредъка на високоспециализирания изкуствен интелект, Мьотус смята, че подобни изследвания ще имат особено значение за хората с психични заболявания.