Как наследници на БКП и активисти на БСП приватизираха Съюз на офицерите от запаса, за да служи на путинизма и руския нацизъм

                                                                "За предателите на България няма милост!" 
                                                                                                           Стефан Стамболов

Полковник о. з. инж. Стоян Чешмеджиев, Подполковник о. з. инж. Ангел Минчев,

Атлантически съвет на България

Малко след началото на агресията на путинова Русия срещу свободна Украйна за шпионаж в полза на Руската федерация бе арестуван запасният бригаден генерал Валентин Цанков. 
През 2019 г. спряганият за руски шпионин участва в инициативния комитет за издигане на Мая Манолова за кмет на София. През 2020 г. инициира подписка сред запасни офицери в подкрепа на Румен Радев, когато главният прокурор Иван Гешев погна двама президентски съветници. Пак за шпионаж и за незаконно разполагане със секретна натовска информация.
В. Цанков участва и в призива за “Велико народно въстание” срещу кабинета на Борисов през септември 2020 г., както и в уличните протести в центъра на столицата.
Преди това е експерт на БСП и неведнъж е спряган за военен министър при удобно за столетницата разположение на силите.
През последните две десетилетия червените кадровици са му изпипали 

блестяща биография на „евроатлантически“ офицер

По-лъскава дори от маскировката на др. Румен Радев. Вальо Шпионина, както закачливо го наричат колегите, завършва военно училище и военна академия у нас, Генералщабна академия в Гърция (1997–1998 г.), Колежа на НАТО в Рим и Европейския център за отбранителни изследвания „Джордж Маршал“ в Гармиш-Партенкирхен, курс за управление на отбранителните ресурси в Монтерей, Калифорния. След 1990 г. в официалните му биографии услужливо е пропускан фактът, че през 1982–1983 г. преминава десетмесечен оперативен разузнавателен курс в Москва, където се предполага, че 
съветските другари поголовно вербуват обучаемите за агенти на ГРУ.

Сред безкрайния списък от длъжности и повишения виждаме и „аташе по отбраната в Лондон“ (2004–2007 г.) и във Вашингтон (2010–2011 г.) и съветник на министъра на отбраната. 

Истински строител на съвременната Българска армия!

През август миналата година Цанков обвинява НАТО, че заедно с Украйна се готви за война срещу Русия. „Родолюбецът“ дава интервю пред сайта Dir.bg, известен с близките си финансови и идейни връзки с  Моника Станишева. Предварително оповестени, повече от 50 прокремълски издания в Русия публикуват заглавието „НАТО тренира за война в Черно море“.
„В случая Русия защитава границите си така, както би направила всяка страна в подобен случай.“ „Русия доминира в Черно море, което счита за непосредствена зона на жизнените си интереси. И това е така от няколко столетия, от времето на Руската империя и Петър Велики, когато руският флот прави първите си крачки на сериозен играч в т.нар. топли (южни) морета“, твърди българският „експерт“. Вече се видя кой кого заплашва и кой се е готвил за агресивна война.

Ген. Цанков, разследван за шпионаж, кандидат за руски орден

Да, др. Цанков все още е и заместник-председател на Асоциацията на Сухопътните войски, която е колективен член в Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР).

Преди години бившият разузнавач о. з. полковник Яни Янев също бе заловен да предава на руското посолство класифицирана информация, измъкната от служба „Военна информация“, позната като бившето РУМНО. Но др. Янев не бе обикновен запасен разузнавач, а главен секретар на СОСЗР.
Скандалът избухна през март 2001 г., когато за първи път след десетилетно затишие бяха изгонени военното аташе на Русия капитан I ранг Владимир Ломакин, неговият заместник полк. Сергей Власенко и третият секретар на руското посолство Борис Павлович Смирнов. През 1993 г. склонният към алкохолизъм Ломакин е обявен за персона нон грата в Полша заради разкритата му връзка с Марек Желински, пенсиониран служител на МВР. Разкритието предизвика правителствена криза и полският премиер Йозеф Олекси подаде оставка. Седем години по-късно Полша изгони за шпионаж още девет руски дипломати. 
На 6 март 2001 г. около 19 ч. бившият служител на (не)българското военно разузнаване Яни Янев по най-наивен начин се опитва да предаде през оградата на руското посолство секретни документи на човек от руската резидентура. В същия ден е арестувана и любовницата на Янев, военната служителка Лиляна Гешева, която по онова време работи във служба „Военна информация“. 
Яни Янев е арестуван с два секретни документи, единият от които е тримесечна разузнавателна сводка за оперативната обстановка на Балканите. Лиляна Гешева е арестувана в секретната секция на дирекция „Анализ“ на СВИ с чанта със секретни материали.

При довеждането му в съда на 9 март 2001 г. панталоните на Яни Янев се смъкнаха и той остана по бели гащи пред телевизионните камери. Данните, събрани от българското военно контраразузнаване и тогавашната Национална служба „Сигурност“, категорично доказват, че Яни Янев и Лиляна Гешева са предавали секретна информация на Русия.
При разпита Гешева признава, че е работила във военното разузнаване над 20 години и е любовница на Янев още от времето, когато му е била подчинена в РУМНО. Др. Гешева-Янева лансира защитната си теза, че не е знаела за шпионската дейност ва Янев, а го е снабдявала със секретните материали, за да подпомогне обществената му дейност в Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. 
Червеното запасно войнство в България живее с особен афинитет към Русия,  без да го интересува дали Елцин, Путин или Ленин е начело на съветската/руската държава. През 1997 г. НСС разработва бившия съветник по националната сигурност на Желю Желев ген. Стоян Андреев. През 1999 г. осем души от Казанлък, сред които двама бивши депутати от БСП (Иван Дочев и Георги Захариев), както и двама бивши офицери от МВР, са разпитвани по подобни подозрения. След разпита са принудени да подпишат предупредителни протоколи.

СОСЗР – академия за шпиони и люпилня за национални предатели?

През 1908 г. достойни български воини създават първия в света Съюз на офицерите от запаса. От 1912 до 1919 г. под девиза „Бог, Цар, Отечество” тези герои проливат кръв, побеждават и гинат във войните за освобождение и обединение на Майка България. От 1923 до 1941 г. пак те мизеруват и работят за излизане от покрусата, за стопанското замогване на страната ни, за преодоляване на последиците от корумпираното дружбашко управление, от болшевишкия бунт през 1923 г. и от най-кървавия атентат в Европа през 1925 г. в църквата „Свети Крал”. 
През тридесетте години запасни чинове често са избирани за кметове, назначавани са за областни управители и секретари на общини. С почтеност и организираност те допринасят общинската власт у нас да преживее най-добрите си години. 
През 1941 г. е създадена конфедерация Съюз на запасното войнство, в която влизат запасните офицери и подофицери, кавалерите на ордена „За храброст”, бойците от фронта и др. родолюбци. 
С министерска заповед № 4 096 от 1 декември 1944 г. на комунистическия министър на вътрешните работи Антон Югов Съюзът на запасното войнство и останалите патриотични организации са разтурени като „фашизирани структури”. 
През 2008 г. Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) без притеснение обяви, че празнува сто години от създаването си. В рамките на амбициозна програма бяха осъществени концерти и конференции, публикации, кръгли маси. „Юбилярите” бяха поздравени от президента Първанов, от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб, от червени кметове и от БСП. 
Честването стана типичен пример за 

подмяна на стойности, за обсебване на име, на история

 и на имущество от страна на казионен „независим” съюз с нескривани политически ангажименти и с явни политически протекции. Днешният СОСЗР няма и не би могъл да има нещо общо със създадения през 1908 г. Съюз на запасните офицери. Други са хората, идеите, идеалите и съдържанието на съюза-първообраз. До 1990 г. сегашните ръководители на СОСЗР са ревностни членове на БКП, на отдел „Военен” на ЦК на БКП и на военната номенклатура на БКП, които сами вярват и усърдно внушават на подчинените и на колегите си тезата, че разтурените след 1944 г. съюзи са били гнезда на „българския шовинизъм”, на „монархофашисти”, на врагове на СССР и БКП. 

Най-много кавалери на ордена „За храброст”, участници във войната и истинските рицари на българщината все още има в Съюза на възпитаниците на военните на Н. В училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство. Именно те са уволнявани, пращани в лагери и затвори, избивани без съд и присъда или чрез месомелачката на т. нар. народен съд. 

С „фашистка“ пита – комунистически помен

В края на 1996 г., когато стана очевиден крахът на Виденовото правителство, заместник-премиерът Дончо Конакчиев подписа документ, с който незаконно „възвърна” на СОСЗР  сградата на бул. „Христо Ботев” 48. Известна като Дом-паметник на запасните офицери и подофицери, тя е строена с волни жертвания на предците ни с пагони. Пренебрегнати са доводите на няколко патриотични организации, сред които са Съюзът на възпитаниците на Военните на Н. В. Училища и Българската офицерска легия „Раковски”. СОСЗР не притежава документ, че е правоприемник на „фашисткия” Съюз на запасните офицери. В устава на организацията се твърди, че тя е „наследник и правоприемник, с всички активи и пасиви, на Съюза на запасните офицери, учреден през 1908 год. и на Съюза на запасните подофицери, учреден през 1910 год.”, без да са посочени някакви правни или морални основания за това. 
В хаоса след падането на Виденовото правителство никой не успява да предяви съдебни претенции към политически мотивираното „възстановяване” на собствеността върху сградата. Междувременно въз основа на документа от Министерския съвет СОСЗР си изважда нотариален акт, с който се опитва да увековечи собствеността си върху сградата. Безсрамното обсебване на сградата доста напомня ситуации след 9 септември 1944 г., когато палачи са си вадели документи, за да наследят екзекутираните от тях жертви.
В сградата на бул. „Христо Ботев“ 48 са загробени доброволни дарения на нашите достойни предци, забравени и поругани от комунистическата номенклатура.
Когато през 1997 г. правителството на ОДС дойде на власт, ощетените патриотични организации подновиха исканията си. Предложиха държавата като собственик на незаконно национализираната през 1944 г. сграда да я подели поравно между регистрираните организации на действащи и на запасни военнослужещи. Въпреки писмата, жалбите и личните контакти, новият министър на строителството и териториалното устройство Евгений Бакърджиев не пожела да вникне в проблема. 
Оттогава до днес СОСЗР е получил милиони левове като наем от помещенията, давани за офиси на фирми, за ресторанти и др. С материалната и моралната подкрепа на БСП ръководството на СОСЗР с поредица от докладни записки, пълни с раздути числа и с неверни аргументи, получи от министри, кметове и областни управители сгради и помещения, значителна част от които са отдадени под наем. Приходите от заграбените имоти позволиха на СОСЗР да плаща солидни заплати на ръководствата си в столицата и в областните градове, да отхрани и да поддържа истинска военно-партийна номенклатура, директно наследила манталитета и „ръководния стил“ на някогашните окръжни комитети на БКП. 
Самообявил се за единствен наследник на Съюза на запасното войнство, СОСЗР стана и член на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва в НАТО (СИОР), представяйки българското запасно войнство в тази авторитетна международна организация. Твърде бързо ръководството и повечето от членовете на този съюз забравиха, че бяха едни от най-изявените противници на членството ни в НАТО. 

Няма данни, че в Европейския съюз съществуват модели за подобни отношения между държавни структури и „независими неправителствени родолюбиви организации”. Въпреки съпротивата срещу членството на България в НАТО, казионният съюз и още две-три подобни организации редовно получават парична подкрепа от МО. А останалите? Кой и как взима решение, че една от съществуващите родолюбиви организации е по-патриотична от другите?

Ако в търсачката „Гугъл” изпишете СОСЗР

изскачат становища и публикации, които дават точна представа за по-голямата част от членската маса и ръководния състав на този съюз. Пълна подкрепа за др. Първанов и др. Радев на президентските избори. „Запасното войнство застава зад Станишев” на изборите през 2009 г. Постоянни обзори на руската военна политика и аплодисменти за руските геополитически претенции. Дейности и становища, които категорично неглижират т. 6 от Устава на този съюз, според която той „по своя характер е национална, родолюбива, съсловна, независима и непартийна организация. Той се изгражда на принципите на доброволността, демократичността и самоуправлението”.
Списанието „Военен глас”, издавано от СОСЗР, е поставило до заглавието си твърдението, че е „продължител на в. „Военен глас” от 1908 г.”, което не му е попречило още през 2007 г. да публикува пълния текст на речта на Владимир Путин в Мюнхен. Реч, която бе възприета като сигнал за нова студена война на Русия срещу Запада. Малко са или почти липсват материали за процесите в НАТО и за модернизацията във въоръжените сили на съюзниците. В редица публикации за видовете въоръжени сили едни и същи активисти години наред ронят сълзи за „мощната и боеготова БНА”, за „нарязаните ракети“, с които сме можели да обстрелваме Истанбул, но днес „демократите” били съсипали славната БНА и превърнали бедната ни държава в колония на САЩ и на ЕС.
Години наред ръководството на СОСЗР се опитва да яхне „патриотичното възпитание” на младежта и началното военно обучение. Според деденцата със зелени чорапи, най-подходящи за учители по начално военно обучение били единствено запасните офицери, най-вече от СОСЗР, тъй като били „отлични професионалисти” и несравними патриоти.  

Заедно с БСП и други организации от червения спектър 

СОСЗР извърши плавния преход от социализъм към путинизъм 

Още след първите опити на проевропейски обществени дейци, истински патриоти, организации и общности да премахнат унизителния за българския национален дух паметник на съветската армия в центъра на София запасните динозаври ревностно се включиха в отстояването, почистването и охраната на болшевишкия тотем. Червеното запасно войнство се вихри в хранителния бульон на безбройните проруски и прокомунистически НПО-та, които доскоро носталгираха по социализма на др. Живковв, а сега заедно с др. Радев треперят и косъм да не падне от главата на главореза Путин и на неговата националсоциалистическа православна джамахирия.

Ето с кого още от 2011 г. си сътрудничат червените деденца за реставрация на руския болшевизъм на българска земя:
Българският антифашистки съюз, 
Национално движение "Русофили", 
Форум "България-Русия", 
Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, 
Дружество "Александър Невски", 
Българо-руската търговска промишлена палата, 
Българо-руски клуб "Шипка", 
Славянското дружество в България, 
Дружество "Найден Геров", 
Федерацията на съотечествениците, 
Фонд "Устойчиво развитие за България", 
Съюз на ветераните от войните, 
Съюз на военноинвалидите и военно пострадалите, 
Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, 
Съюз на българските писатели, 
Съюз на архитектите в България, 
Съюз на филмовите дейци, 
Съюз на българските журналисти.
Списъкът далеч не  е пълен.
Ръководните фигури в СОСЗР напълно отговарят на политическата мисия, възложена върху казионния съюз. А личностите на въпросните „дейци“ изцяло се вписват в словесния портрет, сътворен от Ерих Мария Ремарк: „Старци с лица на изгубени битки“. Да вземем сегашния председател др. о. з. генерал Златан Стойков. 

Момчето от кюстендилското с. Църварица 

през 1973 г. завършва специалността „Мотострелкови войски” във Висшето народно военно училище „Васил Левски”. По онова време за мотострелковаци, наричани „кашици”, кандидатстват младежи, на които не достига бал за летци, моряци, артилеристи, военни разузнавачи или свързочници. Тоест, хора под средното равнище на интелигентност за офицера от армията на социалистическа България. 
След завършване на военното училище бъдещият генерал 7 (седем!) години командва взвод и рота за обслужване - подразделения, които превозват имущество, разпъват палатки, метат плаца и вършат др. високоинтелектуални дейности. Според запасни и действащи офицери, нито военната академия в София, нито генералщабната в Москва превръщат Златан Стойков във военен стратег от висок ранг. Той си остава оловен войник, спазващ златното правило, с което се обезсмърти един олимпийски и световен шампион: ”Партията рани, ний борим”. 
При пресконференции и срещи с журналисти нееднократно формулира служебното и човешкото си кредо: „Аз с началството не споря, на старшите инстанции в канчето не гледам, каквото ми разпоредят, това изпълнявам”. Просто и ясно. 
През 1999 др. Стойков няколко месеца учи в Езиковия институт по отбраната в Сан Антонио, САЩ. След завършването получава сертификат за владеене на английски език на ниво 1111 по стандарта на НАТО „СТАНАГ–6001”. Което означава, че говори езика между слабо и средно и че не би могъл без преводач да води диалог със съюзниците от САЩ и другите страни от НАТО. 
От 2002 до 2003 е заместник-началник на Генералния щаб по ресурсите. Специалисти по логистика са единодушни, че не се е справил със задълженията си. Разболява се, претърпява операция, а след завръщането си е назначен за началник на Главния щаб на Сухопътните войски.  

Когато 

през 2008 г. гръмнаха военните складове с боеприпаси в Челопечене,

никой не се сети да потърси руска връзка в толкова съмнителното им подпалване. Тогава по националното радио включиха директно Златан, който се бе втурнал да вземе мерки на място. 
«Къде сте, господин генерал?», питаха водещите.
"Ами тука сме, в едно задръстване. С моя шофьор чакаме, понеже полицията не пуска нататък", дорисува облика си на  пълководец бай Златан.
След като се пенсионира неколкократно бе спряган за министър на отбраната от квотата на БСП. Слава Богу, че червените кадровици предпочетоха Ангел Найденов.

Агент „Котов“ и червеният депутат Янаки Стоилов се чувстваха сред братя по оръжие в компанията на офицери от ГРУ, действащи под прикритието на руски военни аташета.

Др. Златан наследи на поста твърде нестандартната личност на о. з. генерал-лейтенант Стоян Топалов (агент „Котов“), бивш заместник-началник на Генералния щаб и военен аташе в Русия. „Къде другаде?“, би могъл да коментира настоящият (п)резидент на Републиката и виден генерал от Путлеристките войски др. Румен Радев.

Идеологът-комсомолец Стоимен Стоименов

е друга бира. Завършил мотострелкови профил, младият натегач преминава на политическа служба, за да достигне поста на началник на отдела за работа с членовете на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) в прословутото Главно политическо управление на Народната армия (ГлПУНА), след което „служи“ на Отечеството в отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП. Далеч преди 1989 г. майор Стоименов защитава дисертация на епохалната тема „Ролята на комсомолските организация в Българската народна армия“, заради което продължава да носи нАучната степен „доктор“. И да се смята за военен теоритек и стратег.

Стоимен Стоименов

От 1992 до 2005 г. е първият и засега единствен политически офицер, назначен за заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия (сега служба „Военна информация“) по административните въпроси. Колко успешна е дейността му може да реши всеки, който се запознае с хала на военното ни разузнаване. След като достига пределна възраст за генерал, др. Стоименов се пенсионира, но остава във военното разузнаване като безЦЕНЕН цивилен експерт. Забележете: без да има каквото и да било ОБРАЗОВАНИЕ за разузнавателна дейност, без да е завършил дори младшисержантска школа за войскови разузнавачи! 

През 2012 г. родният Щирлиц (Стоименов) изкусно се инфилтрира като съветник в кабинета на президента Росен Плевнелиев, откъдето е освободен на 1 юни 2013 г. 

Червеният офицер се хвърля в обществено-политическа дейност, участва и ръководи измислени структури и организации като „Конфедерация на обществени организации за защита на пенсионерите в България“ и „Конфедерация на обществените организации в сигурността и отбраната“(КООСО), които се опитват да оглавят, да обсебят и да обединят другите пенсионерски и запасняшки съюзи под шапката на отдел „Военен“ на ЦК на БКП.
Друг до болка познат съмнителен лидер на запасното войнство се казва 

Иван Василев Иванов и в момента е областен управител на Софийска област от квотата на БСП, естествено. Преди няколко години бе заместник-министър на отбраната пак от квотата на БСП. Сигурно защото винаги е бил „надпартиен“ и политически „независим“. Като самия СОСЗР.

След като повече от три години бе директор на дирекция „Кадрова политика“ в МО и изпълнител на решенията, взети от правителството на ГЕРБ, о. з. Иван В. Иванов „прозря” недъзите на гербаджиите и в качеството си на председател на КООСО сключи  споразумение с БСП, без да е получил мандат от съюзите, членуващи в измислената конфедерация. Стана минискандал, след който др. Иванов отново бе припознат като верен кадър на столетницата. 
Златан-стойковци и иван-ивановци лелеят надеждата нявга до обединят и да представляват цялото запасно войнство, да завоюват авторитета на някогашните запасни офицери (до 1944 г.), да излъчват кандидати за народни представители, а защо не и министри. И да функционират като отдел „Военен“ на ЦК на партията.
Радетелите за „национално обединение“ на запасното войнство се стремят да постигнат служебна победа срещу другите съюзи, като предлагат изфабрикувани от тях проекти за общ Закон за запасното войнство, според който към Министерския съвет трябва да бъде създаден Консултативен съвет по въпросите на запасното войнство. Ще им се този Консултативен съвет да бъде нещо като мини-министерство на отбраната, оглавяван от министъра на отбраната и от председателя на най-големия запасняшки съюз, сиреч техния. 
Съветът трябвало да „оказва помощ и съдействие при провеждане на държавната политика със запасното войнство“; да „приема становища по проекти на нормативни актове; да „съдейства за координацията между държавните органи, органите на местното самоуправление и неправителствените организации“ и т. н. Истинско мега-министерство в интерес на запасните птеродактили и динозаври. 
През последните две години най-запомнящата се проява е участието на СОСЗР в протестните действия, организирани от „отровното трио“ на 10 септември 2020 г. Тогава заедно с червената партия и присъдружните й организации хулиганстващи политикани носиха ковчези, хвърляха павета и палиха слама под краката на полицаите в центъра на София, а после коленичиха пред президентската администрация в знак на вярност, почит и подкрепа за Румен Радев.

Българо-севернокорейско военно-партийно братство. Вдясно на стената се вижда календар с лика на Карл Маркс

„Пустите му путинисти, станали севернокорейци“

Неотдавна другарите от СОСЗР ни призоваха да се поучим от „челния“ севернокорейски опит в обединяването на запасното войнство. В изданието, списвано от бившия главен редактор на в. „Българска армия“ с поетичния псевдоним „Северняк“, даден му от ВКР, аташето по отбраната при посолството на КНДР Ким Чол напоително обясни, че в Северна Корея имало само една организация на запасняците - Комитет на ветераните-антиимпериалисти. Златан Стойков и другите на неговия акъл се задъхваха от възторг, че и севернокорейските братя по оръжие се занимават с „военно-патриотичното възпитание на населението и особено на младото поколение“ и са готови да развиват дружбата и сътрудничеството със СОСЗР в името на „спокойствието и мира в двете страни и в целия свят“.
Както е казал още др. Ленин, „Заводите – за работниците, земята – за селяните, водата – за моряците!“.

Дебела червена нишка

През декември 2020 г. Василий Сазанович, военен аташе към руското посолство в София и полковник от ГРУ, бе обявен за persona non grata.  Сазанович е бил и оперативният ръководител на изгонените през септември същата година руски „дипломати“ Сергей Николашин и Вадим Биков. Тримата са разгърнали истинска мрежа от вербувани български граждани, работещи в сферата на сигурността и отбраната. Особен интерес за резидента Сазанович представлявало присъствието на въоръжени формирования и военна техника на САЩ у нас.

Резидентът на ГРУ полк. Сазанович почете и 99-та годишнина на шумкарския командир, бивш член на ЦК на БКП и бивш командващ ВМФ на НРБ адмирал Иван Добрев

Естествено, др. Сазанович е постоянен гост на „патриотични“ „мероприятия“ на СОСЗР, където е посрещан като пратеник на великия „двоен освободител“, доскорошен и бъдещ лидер на общия фронт в борбата за „мир и социализъм“.
През 2019 г. службите за сигурност и прокуратурата така и не реагират, когато група руски граждани изненадващо се появява в секретен военен обект край Пловдив, където е разположена специализирана военна техника на НАТО. Сред гостите се оказва и вездесъщият полк. Сазанович. Служителят, дал допуск на граждани от неприятелска държава до секретния обект, е офицер от регионалната структура на Военната полиция. За тази му „заслуга“ той е повишен в длъжност и преместен в столицата със заповед на тогавашния шеф на служба „Военна полиция“ бригаден генерал Борислав Сертов. Същият подполковник отговаря и за охраната на разкритата по-късно шпионска група в служба „Военно разузнаване“, оглавявана от о. з. полк. Иван Илиев, успял да избяга при първия арест и да бъде арестуван само на метри от руското посолство от служители на Националната полиция към МВР.
По време на арестите на шпионската група, главният прокурор Иван Гешев публично обяви, че няма доверие в структурите на Военната полиция. 
Преди да бъде разобличен и изгонен като руски шпионин Василий Сазанович неведнъж посещава управлението на служба „Военна полиция”. Бригаден генерал Б. Сертов е засичан на служебното стрелбище и на полигона край Сливница, където заедно с руския си приятел повишава умението си по стрелба  с пистолет и с автомат „Калашников”. Сазанович редовно е гостувал и на официалните празници на Военна полиция заедно с военните аташета от държавите от НАТО. 
Като в роман на Оруел 

БСП и сателитите й напират да оглавят и да насочват политическите, обществените и икономическите процеси. Да пренапишат миналото и да дирижират бъдещето на нацията. Да пробутат свои „истини” за заслуги и дълг към Родината. За да останем единствената страна, член на НАТО и на ЕС, в която се извършват целенасочена реабилитация и реставрация на комунистически кадри, паметници, съзнание и отношения. 
Да станем първата натовска държава, обсебена от путинисти. За това съвсем не е за учудване, че вече два месеца след мръсната война на Путин и Русия срещу независима и свободна Украйна другарите от СОСЗР са минали в нелегалност – не са осъдили вероломното руско нападение, нито гаврите и издевателствата на руските войници. Напротив – подмолно разпространяват хибридки, с които искат да оправдаят руската агресия и убийствата на невинни.
Ръководството и лидерите на СОСЗР недопустимо реполитизират воините от резерва и запаса, влияят разлагащо върху мотивацията и морала на кадровите военнослужещи. 
Без да съзнават, червените старчета повтарят ходовете на някои ромски организации и на печално известните певици от фолк- и попбизнеса. Те също от избори на избори следват управляващите или онези партии, около които най-силно мирише на власт.
Маркитантките, жриците на любовта и амбулантните търговци, съпътстващи всяка въоръжена сила, имат някакво скромно оправдание: оцеляването, дребната печалба, ниските морални хоризонти. 
Истинските съюзи на професионални военнослужещи, обрекли живота и дейността си на защитата на Отечеството, изповядващи изконни ценности като „политически неутралитет”, „воинска чест” и „гражданско достойнство”, нямат и не могат да имат допирни точки с политически певачки и партийни търгаши.