Преди 83 години, на днешната дата Централният комитет на Българската работническа партия взема решение за създаването на Партизанско движение в България. Затова според родните историци 24 юни се приема като рожден ден на българските партизани.

Официалната история представя партизанското движение в България като серия от въоръжени действия, организирани от БКП по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 година и се изразява във въоръжени партизански действия срещу Вермахта и държавната власт в България, включително и терористични атаки. То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти. Участниците в партизанското движение са наричани и шумкари, но реално са третирани според законите на държавата като обикновени разбойници, които с насилие и терор, а не по парламентарен път искат да вземат властта.

За разлика от окупираните от Хитлер страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е обърнато срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристранния пакт по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на Гражданска война.

Има обаче и историци, които настояват фалшификацията и митологизирането на партизанското движение у нас да бъде преустановена. Според покойния проф. Пламен Цветков партизаните са обикновени терористи, разбойници, които са действали извън закона, вместо да защитават каузите си по демократичния парламентарен ред.

„Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души. Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получава цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една пета колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено“, категоричен е проф. Цветков.

Така след преврата на 9-ти септември 1944 г. партизаните се оказват новата господстваща прослойка в страната за няколко десетилетия напред. Бригада „Чавдар” заема водещи позиции и нейни представители 45 г. са на върха на БКП и държавата. В републиката бе създадена нова своеобразна каста – Активни борци против фашизма и капитализма, които имаха огромни привилегии в сравнение с обикновените граждани. Много от тези борци бяха напълно измислени и фалшиви, а в народния фолклор иронично се подхвърляше, че 45 години след 9-ти септември партизаните още слизали от гората за да стават активни борци и да лапат привилегии. Така през началото на 1990 г. се оказва, че по статистически данни активните борци официално са около 220 хиляди. 

Въпреки демократичния преход, който започна след 10-и ноември 1989 г. и днес на власт са децата на партизаните. Само че вместо да се крият в гората, са окупирали институциите, превърнали са се в новите милионери и „аристократи”. От 29 години те държат финансовата и икономическата власт в държавата и водят нескрита гражданска война с народа, който иска да бъде свободен.

Днес останалите малцина живи участници в партизанското движение и техните наследници и последователи се определят като антифашисти, за да прикрият престъпленията, които са извършили в родината си по нареждане на Сталин и СССР. Тези „славни” антифашисти обаче мълчат, защо до юни 1941 година, докато Сталин и Хитлер са съюзници и си поделят света, в България е нямало шумкари?