Честит Ден на народните будители!
Да помним, че един народ живее, докато има кой да го буди, че будители са нужни и днес.

През миналия век, на 1 ноември (по стар стил) дедите ни са чествали деня на Св. Йоан Рилски Чудотворец, смятан за небесен покровител на българския народ и държава. Той е останал в народната памет като кристален образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество.

Празникът е въведен през 1909 година в Пловдив по инициатива на група учители и общественици, а официално е утвърден с указ през 1922 година от правителството на Александър Стамболийски. Тогава България решава да посвети един ден на всички онези, които през вековете са поддържали живи националното самосъзнание и култура.

След 1945 г. честването, разбира се, е прекратено от комунистическата власт, но през 1992 г. Денят на народните будители е възстановен като официален общонационален празник.

На 1 ноември си спомняме имената на светци, книжовници и революционери: св. Иван Рилски – закрилникът на българския народ,  Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Петър Берон, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и безброй други, чиито дела са изваяли духовния облик на България.

Това не е просто историческа дата. Това е ден, в който се обръщаме към светлината на знанието и към силата на духа. Ден, който ни напомня, че будителят не е само герой от миналото. Той може да бъде всеки – учителят, който запалва искрата на любопитството; писателят, който отстоява истината; журналистът, който пази словото; младият човек, който търси знание и вярва в смисъла на доброто.

Нека на този ден си спомним думите на Паисий:
„О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?“
И да си отговорим не с думи, а с дела – като пазим живи духа, знанието и любовта към България.