Проф. Пламен Павлов, специално за Faktor.bg

Да отбелязваме годишнината на 9-и септември тържествено и то с дитирамби във възхвала на съветската армия и на окупацията на България меко казано е кощунство. То е все едно в Германия да се отбелязва Хитлер. Това е една манифестация на комунистическото мракобесие. Още повече когато в Русия на власт е кървавият режим на диктатора Владимир Путин,  обявил война на една съседна държава, която води вече три години, с хиляди мирни жертви и в пълно нарушаване на международното право, да се отбелязва тази черна дата и да се чака някакво трето „освобождение“ е просто обидно за България. 

Честването на 9-и септември днес може да се сравни и със Стокхолмски синдром, макар той да обхваща много малка част от българското общество. И по-грозното е това, че в 2024 година, когато се навършват 80 години от това събитие,  левицата и други сили, които претендират да бъдат европейски, извършват на практика някаква изключително ретроградна манифестацията на привързаност към всичко, което противоречи на социалдемокрацията, на европейския път на България и на здравия разум. Петоколонната същност на тази така наречена левица я прави всичко друго, но не и левица, още по-малко  европейска и българска, защото тези хора работят против интересите на българското общество и държава. 

Освен това  и днес някои продължават да  използват термините „революция“, „въстание“ когато говорят за събитията на 9 септември. Това е пълна измама. Няма никакво въстание, няма и никаква революция. Става дума за един оперетъчен преврат, тъй като ген. Иван Маринов, агент на руските служби, на практика сваля сам себе си. Двигател на преврата е военният министър в правителството на Муравиев, а участник в него е  Шопския партизански отряд, който е за декорация. 

Партизаните също са едно много несъществено явление. Това са няколко стотин души. Тази съпротива, която у нас е много слаба,  е изкомандвана от Москва чрез агентите на СССР - Георги Димитров, Васил Коларов и цялата компартия. Партизаните не срещат подкрепа от населението, защото ние не сме във война нито с Германия, нито със Съветския съюз, което е най-грозното в тази история. Ние сме окупирани от червената армия, при положение, че на 5 септември сме обявили война на Германия, което е още един парадокс. Масовизацията настъпва около и дори след 9-и септември, за това имаше цяла серия вицове на времето. След  което се появи и оксиморонът за активните борци срещу фашизма като една многохилядна армия, което просто е нелепо. Така че партизаните, сред която има и много криминални престъпници, анархисти, терористи и други, са силно героизирани. Става дума за една каста, която поддържа режима на комунистите, включително и режима на Живков. Имаше дори един виц как другарят Живков се запознал с партизаните. В този смисъл да се героизират  събитията, свързани с 9-и септември, е също достатъчно смешно.

Въобще събитията около тази черна дата са комични, защото не става дума дори за военен преврат, а става дума за акт на чужда окупация. Затова цялата тази пропагандна бутафория около 9-и септември, която беше насаждана години наред, трябва да бъде безпощадно демаскирана. Тези събития трябва да се помнят, но в никакъв случай не трябва да бъдат празнувани с изложби в руския културен център, например, защото това е абсолютна провокация срещу суверенитета на България. Също така присъствието на руския посланик Митрофанова в подобно честване  е изключително грозно и противоречи на всички нормални правила. То е потвърждение на факта, че Руската Федерация е наследник на Съветския съюз в цялата му „прелест“ - на агресивната му същност, на окупационната същност на съветската армия. Не зная обаче кога Корнелия Нинова, Мая Манолова, Костадин Костадинов и други откровени предатели ще признаят някога тази истината – че ние бяхме окупирани, бяхме отклонени от нормалния си път на развитие и че днес не можем да излезем от блатото на тази комунистическа утопия, в което ни вкараха събитията след 9-и септември.