Те започват с умерена тревожност, депресия и бъзсъние
Най-малко една четвърт от преболедувалите COVID-19 развиват психологични и психиатрични проблеми. Вирусът оказва сериозно въздействие и върху психиката на медицинския персонал. Това сочат проучвания, направени в Китай, но тези данни се потвърждават и у нас, категоричен е доктор Стефан Попов, началник на Клиниката по психиатрия в Университетската болница "Св. Георги" в Пловдив, пише dir.bg.
Все повече пациенти, възстановили се физически след COVID-19, развиват психиатрични и неврологични проблеми. И това не са само хора, които са преболедували тежко вируса, обясняват специалистите.
"Най-малко 25% от прекаралите имат някакви психиатрични симптоми. Те започват от лека до умерена и тежка тревожност, различна степен на депресивни реакции, безсъние и основното, което се появи, една нова COVID фобия, има един страх у много хора, който вече взима болестен характер, това ги кара да се изследват непрекъснато", заяви пред БНТ доц. Стефан Попов, началник на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив.
Именно чрез непрестанно тестване една жена бори страха си от COVID-19. "Преди да заболея от COVID, поне през ден правех тестове, защото много се страхувах. Вече след като се ваксинирах, имах една доза успокоение, един период, но след това отново започна да ме хваща страх и така до момента, в който се разболях наистина, заразих се, благодарение на ваксините обаче го изкарах леко, но страхът не ме напусна, аз продължавам да си правя тестове", споделя пациент.
Хората с подобни проблеми обаче рядко търсят помощта на специалистите и оплакванията им се задълбочават. Подобна е ситуацията и при медиците, върху които COVID-19 също оказва сериозно въздействие.
"Колегите не са пощадени от стигмата да не търсят психиатрична консултация, но те определено страдат от това, което наричаме много тежък личностов дистрес", каза още доц. Стефан Попов.
Ако пандемията продължи още година, ще има масови случаи на бърнаут сред лекарите, прогнозира още доц. Попов. Според него на медиците на първа линия е нужна не само допълнителна финансова, но и психологична помощ.
Фактор
Все повече пациенти, възстановили се физически след COVID-19, развиват психиатрични и неврологични проблеми. И това не са само хора, които са преболедували тежко вируса, обясняват специалистите.
"Най-малко 25% от прекаралите имат някакви психиатрични симптоми. Те започват от лека до умерена и тежка тревожност, различна степен на депресивни реакции, безсъние и основното, което се появи, една нова COVID фобия, има един страх у много хора, който вече взима болестен характер, това ги кара да се изследват непрекъснато", заяви пред БНТ доц. Стефан Попов, началник на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив.
Именно чрез непрестанно тестване една жена бори страха си от COVID-19. "Преди да заболея от COVID, поне през ден правех тестове, защото много се страхувах. Вече след като се ваксинирах, имах една доза успокоение, един период, но след това отново започна да ме хваща страх и така до момента, в който се разболях наистина, заразих се, благодарение на ваксините обаче го изкарах леко, но страхът не ме напусна, аз продължавам да си правя тестове", споделя пациент.
Хората с подобни проблеми обаче рядко търсят помощта на специалистите и оплакванията им се задълбочават. Подобна е ситуацията и при медиците, върху които COVID-19 също оказва сериозно въздействие.
"Колегите не са пощадени от стигмата да не търсят психиатрична консултация, но те определено страдат от това, което наричаме много тежък личностов дистрес", каза още доц. Стефан Попов.
Ако пандемията продължи още година, ще има масови случаи на бърнаут сред лекарите, прогнозира още доц. Попов. Според него на медиците на първа линия е нужна не само допълнителна финансова, но и психологична помощ.
Още от Чичо доктор
Учени: Правилото за 8-часовия сън е остаряло и невалидно
Много проучвания разкриват, че както твърде малкото, така и твърде многото сън са свързани с влошено здраве, включително сърдечни заболявания, инсулт, когнитивен спад и затлъстяване. Новите открития оспорват идеята, че всеки се нуждае от точно осем часа, а обикновено от по-малко.
Имунната система остарява по-бързо при някои хора: кои навици могат да забавят процеса
Имунната система старее с различна скорост при всеки човек. Нови изследвания разкриват ролята на тимуса, хроничното възпаление, храненето, съня, движението, устната хигиена и околната среда за запазването на имунната защита.
Как натрапван хранителен навик изтощава енергията ни след 50-те
Експертите по хранене предупреждават, че лишаването на организма от въглехидратни храни, влияе на добри тонус на хората след като навършат 50 години