Нобелова награда може да бъде присъдена за изследвания на рака или лекарства за лечение на сърдечносъдови заболявания, което ще внесе лъч оптимизъм в един свят, обхванат от кризи. Церемонията започва днес.

Нобеловите награди се присъждат от 1901 г. насам и са в чест на онези, които, по думите на създателя на наградата и учен Алфред Нобел, „са донесли най-голяма полза на човечеството“, като подчертават окуражаващите постижения в момент, когато светът е свидетел на опустошителни войни в Близкия изток и Украйна и на климат на ръба на колапса.

Нобеловата награда за медицина е първата, която се обявява в понеделник около 11:30 ч. в Стокхолм, предаде АФП.

Сред възможните лауреати е Кеван Шокат, американски биолог, който е открил как да блокира раковия ген KRAS, който стои в основата на една трета от раковите заболявания, включително трудни за лечение тумори на белия дроб, дебелото черво и панкреаса.

„Благодарение на неговото откритие те вече се тестват за нови лечения“, каза Аника Остман, научен репортер в шведското обществено радио SR.

Изследванията на начините за лечение на сърдечносъдови заболявания също биха могли да получат признание, като се споменава работата на генетиците Джонатан Коен и Хелън Хобс.

Те са идентифицирали гени, които регулират метаболизма на основни липиди като холестерола, което е довело до нов клас лекарства за понижаване на холестерола, обясни Дейвид Пендълбъри, ръководител на аналитичната група Clarivate, която идентифицира изследвания, достойни за Нобел.

Хобс спечели наградата за пробив в науките за живота през 2016 г., като сподели отличието с шведския генетик Сванте Паабо, който продължи да печели Нобелова награда през 2022 г.

Пендлебъри обърна внимание и на трио невролози, които са изследвали базалните ганглии - област в мозъка, важна за мотивацията и възнаграждението, и как тя регулира нашето поведение.

Тримата са американската невроложка Ан Грейбиел, японецът Окихиде Хикосака и роденият в Германия Волфрам Шулц.

Други потенциални победители са Давор Солтер и Азим Сурани за тяхното изследване на епигенетиката, която проучва как клетките контролират дейността на гените, без да променят ДНК.

Миналата година наградата за медицина бе присъдена на изследователите Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им по технологията на РНК-месинджъра, която проправи пътя за революционните ваксини Ковид-19. | БГНЕС