Всяка година у нас диагнозата „рак на яйчниците" чуват над 800 жени. „Тихият убиец", както често го наричат, отнема живота на около 400 жени годишно. Само 50% от засегнатите от болестта по света успяват да преминат критичната бариера на 5-годишната преживяемост след поставянето на диагнозата, казва проф. Радка Кънева, ръководител на център по Молекулна медицина в Медицински университет София.

„Проблемът е в късното диагностициране поради липсата на симптоматика. Препоръчвам всички жени, особено след навършване на 50 години, да извършват редовно профилактични гинекологични прегледи. Рисковите фактори са хормонална терапия след менопауза, дълготрайна употреба на противозачатъчни, фамилна история". Станислава Карабельова е една от жените, които чуват диагнозата „рак" преди няколко години. „На 29 години разбрах, че имам карцином в лявата гърда. Имах метастази, подложих се на операция, на тежка химиотерапия. Възстанових се. Мина време. Предвид на това, че направихме генетични изследвания, се оказа, че съм родствено обременена, установи се, че имам мутация. Означава, че след това можеш да получиш тумор или в другата гърда, или в яйчниците".

За доказване на генетична обремененост или генна мутация науката предлага така наречените „генетични тестове". Генетичното изследване не се поема от Здравната каса, дори и за жените с фамилна обремененост. Всяка пациентка сама заплаща за него. Резултатите излизат след няколко седмици. Именно това изследване доказва, че Станислава е с генна мутация. „След девет години болестта се завърна, този път с рак на яйчниците... Към този момент всичко е наред". В България ракът на яйчниците е на пето място по заболеваемост и на шесто по смъртност. Проф. Кънева е убедена, че превенцията дава шанс.