Българите да стават донори, без да бъдат питани роднините им, ако пациентът не е отказал приживе органите му да продължат нечий чужд живот след трансплантация. По този начин ще се увеличат донорските ситуации и ще има повече спасени хора. Тази идея лансира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Според него новоизбраните народни представители трябва да направят такава поправка в здравното законодателство, за да не се пропускат донорски ситуации. Докато обаче това бъде направено, е необходимо да бъдат обучени повече психолози, които да разговарят с близките на изпадналите в мозъчна смърт. Сега, в повечето случаи, с нелеката задача да ги убедят да предоставят органите на своя покоен роднина се пада на координаторите по донорство в болниците, които са лекари, пише "Монитор".

Към момента по отношение на донорството действа т. нар. система на информираното съгласие. Това означава, че всеки, който не е вписал отказ от донорство на предпоследна, 33-та страница, в здравноосигурителната си книжка, се счита за потенциален дарител на органи и тъкани посмъртно, ако те са годни и за тях има подходящ реципиент.

Въпреки че в нормативните документи не е записано изискване на съгласието от близките, това се прави, от една страна, по етични съображения, а от друга - за да не се водят впоследствие дела срещу болницата и лекарите, поясниха юристи.

Тази система обаче е крайно тромава и в голяма степен е причина да се изпускат много потенциални донори, категоричен бе адвокат Пламен Таушанов - председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. В най-неподходящия момент се привикват роднините и се питат нещо, за което трудно човек може да вземе адекватно решение при прясната загуба на близък, допълни той. От асоциацията също настояват да не бъдат питани роднините, ако човек не е декларирал приживе, че не желае да става донор. 2759 човека са изразили такова несъгласие към 7 октомври, показва регистърът на Изпълнителната агенция по трансплантациите.