"Има различни способи за консервиране на летните плодове и зеленчуци и приготвяне на така наречената по наши климатогеографски ширини "зимнина". В момента наистина има широка гама от сезонни плодове, вече и слънчеви зеленчуци. Особено производителите на градински растителни продукти с удоволствие съхраняват част от продукцията си за по-студените месеци на годината, когато те няма да бъдат налични". Това заяви д-р Донка Байкова пред Фокус.

"Най-здравословният начин и щадящ начин за запазване на ценните витамини и минерали, органични киселини и клетъчни сокове, е замразяването. Би трябвало зеленчуците и плодовете да се приготвят старателно преди това, да се измият на течаща вода, след което да се подсушат и да се поставят в опаковки. Вероятно това са полиетиленови пликчета или някакви други опаковки. Трябва да се съхранят във фризера. Важна е, разбира се, предварителната подготовка, защото при минусовите температури бактериите не се унищожават, те само спират своето развитие. Особено препоръчително е зеленчуците да бъдат бланширани. По този начин повърхностната микрофлора се унищожава и замразените растителни храни стават много по-трайни. През последните години се връщаме към един забравен метод за консервиране – изсушаване. Когато се отнеме влагата на зеленчуците и плодовете микроорганизмите почти спират своето развитие. Водната среда е благоприятна за тяхната жизнеспособност. Ето защо по съответно подходящ начин, не на пряка слънчева светлина, на топло, на сянка, се изсушават най-различни плодове, вече и зеленчуци. Друг способ, който използва масово нашето население, особено живущите в селата, това е приготвянето на консерви", каза още д-р Байкова.

"Било то плодови консерви под форма на компоти или зеленчукови. При тях е важно да се спазва определен термичен режим. Всички, които консервират по този начин зеленчуци и плодове, е важно да се информират за температурния режим. По-меките сочни плодове изискват малко по-кратка термична обработка след завиране на 100 градуса температура във вода и в стъклени буркани, с добре херметизирани капачки. Това е много важно. При зеленчуците също е много важен този термичен режим, защото понякога в пръстта, която попада в градинските зеленчуци могат да попаднат спорите на един от най-токсичните бактерии - Clostridium botulinum. Той причинява най-тежките токсикоинфекции, при които за съжаление леталитета е много висок. Спорите са термоустойчиви, при 100 градуса температура те издържат пет часа. Ето защо в никакъв случай не би трябвало стъклените опаковки да се поставят на земя. Трябва да се спазва термичен режим при над 120 градуса загряване на водата, в която ще врат подобни зеленчукови консерви. При това минимум няколко часа. Серилизационният режим е различен, при различните зеленчуци, както и за плодовете", заяви диетоложката. 

"Както солта, така и захарта са консерванти. През годините особено плодовете са консервирани чрез термична обработка, сваряване и добавяне на доста голямо количество кристална захар. С нея също трябва да внимаваме. Имаме една препоръка през последните години, не повече от 25-30 грама на ден. Като имаме предвид, че една супена лъжица е 15 грама, можем да си представим, че не повече от 2 супени лъжици захар. Ясно е, че с конфитюрите и със сладката можем лесно да предозираме това количество. Ние не разчитаме само на конфитюра, който ще си намажем върху филийката. През деня ще пием кафе с една или две лъжички захар, ще хапнем нещо сладичко. Ето защо би трябвало този начин на консервиране да бъде ограничен и да бъде използван в минимални количества в ежедневното ни хранене. Проблемите не идват от захарта като такава, а от проблемите на метаболизма. При предозиране трансформираме излишните захари в мазнини, омазняваме черния дроб, повишаваме общия холестерол, имаме риск от отключване и развитие на свръх тегло. Не на последно място е и изтощаване на инсуларния апарат, т.е. поява на диабет тип 2", каза още д-р Байкова.