Ново мащабно проучване, обхванало 13.7 милиона американци, разкрива тревожна връзка: хората с нелекувана обструктивна сънна апнея (ОСА) имат двойно по-висок риск да развият болестта на Паркинсон. Установено е, че колкото по-тежка е апнеята, толкова по-голям става и невродегенеративният риск.
Какво показва мащабният анализ?
В рамките на проучването, при участниците с диагностицирана ОСА са отчетени 1.6 случая на Паркинсон на 1000 души шест години по-късно – значително повече в сравнение с общата популация.
Това е първото мащабно изследване, което не само потвърждава тази пряка зависимост, но и демонстрира, че навременното лечение е ключово:
CPAP – Оръжие срещу риска: Лечението с CPAP (апарат за постоянно положително налягане в дихателните пътища) намалява този риск с около 30% до 50%, особено когато терапията започне скоро след поставянето на диагнозата.
Скрит Проблем: Специалистите алармират, че въпреки че 25–35% от хората на средна възраст страдат от сънна апнея, до 90% от случаите остават недиагностицирани.
Механизмът: Как апнеята вреди на мозъка?
Връзката между ОСА и Паркинсон се корени в недостига на кислород (хипоксия). При всяко спиране на дишането по време на сън, тялото и мозъкът страдат от кислороден глад. Този повтарящ се цикличен стрес води до:
Оксидативен Стрес: Хроничната хипоксия увеличава оксидативния стрес, който е основен фактор за увреждане на невроните, особено тези, произвеждащи допамин (които умират при Паркинсон).
Невровъзпаление: Сънната апнея стимулира системно възпаление, което може да ускори невродегенеративните процеси в мозъка.
Нарушен Сън: Фрагментираният сън не позволява на мозъка да се "почисти" от токсични протеини (като алфа-синуклеин, свързан с Паркинсон).
Разпознайте симптомите и рисковите фактори
Недиагностицираната ОСА е тиха заплаха. Основните симптоми, за които трябва да се следи, са:
- Силно и нередовно хъркане.
- Спиране на дишането по време на сън (забелязано от партньора).
- Дневна сънливост и умора, независимо от продължителността на съня.
- Сутрешно главоболие и сухота в устата.
Рискови фактори за развитие на ОСА включват наднормено тегло, затлъстяване, мъжки пол, възраст и анатомични особености на дихателните пътища. Навременното диагностициране чрез полисомнография (изследване на съня) може да бъде животоспасяващо.


Коментари (0)