Затваряме очи, лежим неподвижно, външният свят изчезва и в един миг заспиваме. Изглежда, че всичко е в покой. Но всъщност се случват извънредно много неща, най-вече в мозъка ни. Той структурира спомените и благодарение на това стигаме до нови прозрения. Учени дори твърдят, че човек е по-креативен докато спи.

Каква е тайната?

"Най-забележителното е това, че сънят е безсъзнателна фаза, че през това време ние сме в безсъзнание, а в същото време мозъкът генерира спомени, памет", казва Ан Борн, изследовател на съня от университета в Тюбинген.

Безпаметни сме съвършено безпомощни. Не можем да се справим дори и с най-простите задачи. Например да събираме и изваждаме числа.

Студентите, участващи в този експеримент, се провалят, защото не знаят правилото. На следващия ден обаче, след като са спали дълбоко, те вече намират решението. До вчера са били в неведение, днес обаче всички са наясно с решението. Най-странното в случая е, че студентите помнят формулата, която са открили в съня си. За учените това дълго време е било немислимо.

"Първоначално смятахме, че сънят е нещо пасивно, което не променя нищо в мисловния процес. Последните изследвания обаче сочат друго. На следващия ден, след като сме спали, имаме качествено ново мисловно съдържание, сравнение с това, с което сме заспали предната вечер. Чрез съня ние можем да решаваме проблеми, благодарение на това, че сънят не само усилва мисловните съдържания, но и ги преработва така, че те накрая да бъдат структурирани по друг начин, да бъдат подредени. И през целият този процес ние сме в състояние да откриваме нови структури и изведнъж да решаваме стари проблеми", смята Борн.  

След като установява, че човешкият мозък е толкова креативен в състояние на сън, Борн започва да се пита откъде имаме такава способност -дали ни е вродена или се предава по наследство.

Ето защо малките деца, които трябва да обработват прекалено голям обем информация, имат нужда от повече сън, смятат учените.

"Ако бъде бомбандиран от прекалено много информация, мозъкът започва да я пресява, да отделя по-съществените признаци, преди да запамети всичко. Доказват го последните опити, които проведохме. По време на сън децата преработват много повече такива абстрактни съдържания, категории и основни принципи, отколкото това се случва при възрастните", казва той.

3-месечното бебе Юлиус трябва да демонстрира това на практика. Учените му показват женски лица. Ще може ли Юлиус накрая да ги подреди? Част от тях той е виждал преди да заспи, други са нови за него.

Юлиус отделя повече внимание на непознатите лица. Движенията на очите му показват, че детето използва един основен принцип за подреждане на съдържанията - познати или непознати, тоест интересни.

Тук става дума за несъзнателно направлявани процеси за сортиране по време на сън. Ян Борн смята, че всичко това протича автоматично и че този механизъм ни е вроден.

"Това е и най-вълнуващото от нашите изследвания. Доказахме, че процесите, които протичат, докато мозъкът ни е в състояние на безсъзнание, добавят и нови съдържания към това, което научаваме докато сме будни. След като сме спали ние наистина знаем повече, отколкото преди. Това ни разширява и познанията", категоричен е изследователят.