Чия е политиката, която следва Йотова? Руска, каква да е!

Методий Иванов

Някои наричат външнополитическия подход на Йотова, Радев и ПБ "политика на празния стол". Аналогията е с политиката на големият френски държавник де Гол, който през 1965 г. за 6 месеца изтегля представителите на Франция от Съвета на ЕИО (предшественика на ЕС) в знак на протест срещу общата селскостопанска политика. Това сравнение обаче не е оправдано по няколко причини. Първо, действието на де Гол е реално - дипломатите на Франция отсъстват физически. Второ, той никога не го отрича, не увърта, не бяга от отговорност. Трето, действието е съзнателно, обмислено предварително като политически маньовър. Четвърто, де Гол демонстрира твърдост и постоянство, като през целия период не се опитва да заеме едновременно и противоположната позиция.

Затова всъщност правилната аналогия за политиката на Йотова е 

"ихтамнет"

 Така в Москва наричаха своите "зелени човечета", които бяха изпратени през 2014 г. да окупират Източна Украйна и Крим. "Их там нет" на български означава "те не са там". Руските войници без обозначения на униформите бяха наричани "ихтамнеты", защото Русия официално отричаше, че те са изпратени от нея и твърдеше отчаяно, че нейни войници там няма. Е, след време Путин си призна, че той ги е пратил, но това не променя същността на външнополитическия му подход. Неговият замисъл се заключава в това - да се участва (дори военно), но да се отрича участие (до последно). Хем сме там, хем "ихтамнет". И това коренно се различва от политиката на "празния стол", при която никой не отрича истината, а просто официално и реално не взима участие. 

Какво наблюдаваме при Йотова? При опасност от разобличаване, тя също първосигнално просто отрича. Заявява, че не е присъствала на заседанието на ООН, на което е приета декларацията. Гордее се, че я няма на снимката. За Йотова, "нея там я няма". 

А каква е реалността?

 Ами, има я. Тя официално присъства на сесията на ООН, даже се изказа от трибуната. Да, на снимката липсва - точно както липсват нашивките на руските униформи на окупаторите. Но иначе е там! Според външния ни министър Чамова и според Кая Калас, комисар на ЕС, България (в това число разбирай и Йотова, колкото и да ѝ е неприятно) е подкрепила декларацията - въпреки цялото истерично отричане. И накрая, точно както Путин, тя все пак го призна (не лично, разбира се). Получи се истински международен анекдот - след като Кулеба, външният министър на Украйна, лично благодари за декларираната подкрепа и осъждането на руската агресия, от щаба на Йотова бяха принудени да му отговорят, като любезно също му благодариха. 

По сходен начин се развиха нещата и с декларацията от Киев през юли - първоначално отричане (от премиера), за вътрешна употреба, и последващо потвърждение (от външният министър), за пред света.

Някои го наричат 

"външнополитическо разчекване",

 и са прави. Но първообразът му не е в Париж, а далеч на североизток - при майсторите по лицемерие в Кремъл.