22 Април, 2026

1,4 милиона гласа за Радев и срив на старите партии: кой загуби изборите

1,4 милиона гласа за Радев и срив на старите партии: кой загуби изборите

снимка: стоп кадър от Нова ТВ

Кои бяха знаковите победи на новосформирани партии през последните 36 години - отговор на въпроса в анализ на Нова ТВ

Резултатите от вота на 19 април очертаха нов сценарий – убедителна победа на нов играч, пренаредиха политическата карта и поставиха под въпрос оцеляването на старите партии.

Миналата неделя 1 милион 445 хиляди души поставят знак върху квадратчето на „Прогресивна България” в бюлетината. Това са с 1 милион души повече отколкото тези, избрали вторите по резултат ГЕРБ-СДС. Едва 25 хиляди по-малко са избирателите на ПП-ДБ. За ДПС са гласували 230 хиляди, а за „Възраждане” - 138 хиляди.

Предходните парламентарни избори проведохме през октомври 2024 година, когато „Прогресивна България” още не съществуваше и ето как се промени броя на избирателите оттогава. ГЕРБ-СДС са пострадали най-много, като са изгубили 210 хиляди гласа. Сходна е равносметката и при „Възраждане” - с теч на близо 190 хиляди. ДПС, които тогава все още се наричаха ДПС-Ново начало, но вече с лидер Делян Пеевски, днес са с минус 51 хиляди избиратели. Единствените, които не са изгубили, а дори се радват на бонус, са ПП-ДБ с 63 хиляди нови поддръжници.

Победа като тази на която станахме свидетели в неделя, не се случва често, особено на нова формация. Това ни подтикна да отворим архивите и да проверим дали тя е най-голямата в най-новата ни история. Отговорът е и „да”, и „не”. „Да”, защото никой от новосформираните партии участвали на парламентарни избори през последните 36 години, не е печелила с такава разлика от втория в класирането - 31%. Обединените демократични сили начело с Иван Костов през 97-а година бяха много близо до това, но с процент по-малко. „Не”, защото отново тогава те получиха повече места в парламента, отколкото се очаква да има „Прогресивна България” сега. И двата случая обаче, са уникални, защото са единствените нови формации печелили пълно мнозинство на парламентарни избори.

На крачка от това беше и НДСВ през 2001 г., когато само 1 място не им достигна за мнозинство. За последен път нов политически участник беше избран с над 1 милион гласували за него през 2009 г., когато на политическата сцена излезе ГЕРБ. Но макар и с 22% разлика от вторите „Коалиция на България”, мнозинство отново нямаше. Последните два пъти, когато нови формации са пробвали да управляват държавата, беше преди 5 години. На предсрочните избори през юли „Има такъв народ” спечели с по-малко от 700 хиляди избиратели, минимална разлика от втория и получи 70 мандата. Само 4 месеца по-късно, същото се случи и с „Продължаваме промяната”.

Връщаме се в настоящето и правим разходка из страната, за да видим кой къде е най-харесван. Крепостта на най-новите „Прогресивна България”, се оказва област Ямбол, където над половината от всички гласували са избрали тях - 55%. ГЕРБ-СДС са получили най-висок резултат в област Ловеч - там всеки пети е гласувал за тях. 31% е върховото постижение пък за ПП-ДБ и то е в 23 МИР София. Безапелационните 56% ДПС получава в Кърджали, като така превръща областта в единствената, в която „Прогресивна България” не е първа. Никъде в страната „Възраждане” не получава повече от 6% - максимум, който им осигурява област Варна.

Именно Кърджали е и областта, в която всички без ДПС получават своя най-нисък резултат. За всички той е под 5%, само за „Прогресивна България” е 24. От своя страна ДПС пък е най-непопулярния избор на гласоподавателите в най-големия и най-активен район в страната - софийския 23 МИР. Там гласа си за тях са дали половин процент от гласувалите.

Накрая поглеждаме към квадратчето, на което рядко обръщаме внимание, но което всъщност говори много - „Не подкрепям никого”. На тези избори то беше избрано от 51 хиляди българи, при предполагаемо най-високата активност за последните 5 години. Много повече избиратели, при дори по-малко гласували, не намериха това, което търсеха в бюлетините си нито през 2024 г., нито през 2022 г. Рекордна обаче, беше 2023 г., когато броя им достигна 109 хиляди. Тогава „Не подкрепям никого” събра повече гласове от „Има такъв народ”, които влязоха в парламента. По-малко неудовлетворени имаше едва през 2021 г., но очевидно фактът, че въпросната година бяхме привикани да избираме ново народно събрание цели три пъти, отчая хората и те все по-често започнаха да прибягват до тази опция. Поне така беше до миналата неделя.

Сподели:

Коментари (0)

„Да, България“: Пеевски и Борисов са разоръжени, протестът отне сърцето на модела

„Да, България“: Пеевски и Борисов са разоръжени, протестът отне сърцето на модела

От партията поискаха оставките и на други служители от съдебната система, включително на бившия председател на Върховния административен съд, Георги Чолаков, на градския прокурор на София Емилия Русинова и на всички „джуджета“

В събота се прощаваме с Красимир Райдовски

В събота се прощаваме с Красимир Райдовски

Не изневери на приятелите си заради идеологии и кариера – мъжкар и мъдрец, преминал житейския си път през едни от най-сложните и противоречиви години за България

Избраха Ваня Стефанова за нов и.ф. главен прокурор

Избраха Ваня Стефанова за нов и.ф. главен прокурор

Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов каза, че след оставката на Сарафов ще има легитимен временно и. ф. главен прокурор за 6 месеца