Димитър Иванов

Скандалът с Валентин Тончев, номиниран за зам. външен министър от ДПС на Ахмед Доган, започва да прилича на огромна снежна топка, която набъбва с всяка минута, нищо че навън времето вече е пролетно. Историята обаче е изключително показателна за истинската същност на политическата формация, която от самото си създаване до сега е просто

партия хищник

За пореден път хората на Доган залагат на рекета и изнудването на партньорите си, внушавайки, че ще оттеглят  подкрепата си от правителството на Росен Желязков и ще хвърлят страната в нова политическа криза, заради спънките, номинирания от тях за зам. външен министър Валентин Тончев да заеме реално поста. А скандалът се състои главно в това, че човек, съпричастен в създаването на дипломатическо напрежение между България и стратегически партньор като държавата Израел, иска да диктува   родната дипломация. Мераците на Тончев и ДПС-ДПС са просто нон сенс на фона на сложната геополитически ситуация.

Какво се случи всъщност?

През есента на миналата година Бойко Борисов, Даниел Лорер и Делян Пеевски публикуваха обща политическа декларация в подкрепа на Израел, след поредно нападение на терористичната организация „Хамас“. Събитията съвпаднах със разцеплението на ДПС и оформянето на две противоположни политически формация – ДПС – Ново Начало и Алианс за права и свободи, който вече се трансформира в ДПС-ДПС. За да надцакат пропагандно опонента си Пеевски верните на Доган адепти сътвориха пропаганден клип, но вместо очакваните дивиденти, паднаха 

в собствения си капан, създавайки етническо и религиозно напрежение,

защитавайки доказан терорист като „Хамас“. В клипа се акцентира, че докато хора като Пеевски обещават мир, реално „…подкрепят тези, които убиват твоите братя и сестри…“. Внушението е насочено към мюсюлманската общност в България, която да се отрече от Пеевски, защото с декларация подкрепя „убиеца“ Израел.

От средите на Доган твърдят, че идеолог на  пропагандния автокапан бил евродепутатът Илхан Кючук, представител на европейските либерали. Същият, който твърдеше, че Доган е безалтернативен, обезсмисляйки тотално идеите на либерализма. Съратници на антиизраелските внушения, които е трябвало да ударят Ново начало, се оказват мераклията за щатен дипломат Валентин Тончев и бившият куковец, а по-късно червен евродепутат Петър Корумбашев. Клипът е качен на официалната страница на догановото ДПС и до сега масово се разпространява в социалните мрежи. Ефектът от него се оказа почти нулев, защото на последните парламентарни избори ДПС на Пеевски изпревари формацията на Доган. Но  глупавия клип отключи друг негативен ефект – предизвика острата 

реакция на еврейската общност

у нас. Организацията „Шалом“ публикува свое протестно писмо. Лидерът на формацията д-р Александър Оскар разкрива, че след появата на клипа е водил разговори лично с Валентин Тончев скандалният клип да бъде премахнат, а авторите му да се извинят. Хората на Доган обаче само обещавали, но не пристъпили към реални действия. Едва след декларацията на „Шалом“ и други сдружения на българските евреи, клипът е свален от фейсбук страницата на ДПС -  Алианс за права и свободи, но разпространението му от активисти на  Сокола продължило, а до извинение публично така и не се стигнало.

„Чрез видеото, партията “Алианс за права и свободи” се опитва да агитира своите избиратели, като подклажда омраза към Израел и евреите, твърдейки, че техните бивши съпартийци от ДПС подкрепят “избиването на братята и сестрите им в Газа.

Това, което виждам, че се случва е опит за радикализация на мюсюлманите и настройването им срещу Израел като инстумент за предстоящите избори.

Не съм предполагал, че може да се стигне до такава морална деградация!”, изтъква д-р Александър Оскар в писмото си.

Мераците на ДПС- Доган и на Валентин Тончев да получат 

порция от Външно министерство

отвори отново горещата тема. Разбираемо е, че българските евреи не са въодушевени от номинирането на Тончев за зам. външен министър и се обявяват против назначението му. Независимо, че сега главните виновници за клипа се оправдават, че той не бил официален, за да омаловажат ефекта от появата му.

 Правителството на Желязков е изправено също пред деликатна ситуация – назначаването на Тончев е не просто таралеж в гащите, както казва народът, а бойна граната. Как българската дипломация да бъде поверена в ръцете на склонен заради дребни партийни сметки и саморазправа с опонента си да забърка гнусен дипломатически скандал, насаждащ омраза и разделение.

Случаят с мераклията за дипломат Тончев е тест пред кабинета – ще  се остави ли на шайката на Доган да го рекетира за постове и порции.