Учени от университета в Кембридж откриха, че съвременните хора произлизат не от една група предци, а от поне две. 

Проучване, публикувано в Nature Genetics, разкри, че популациите са се разделили преди около 1,5 милиона години, но са се смесили отново преди около 300 000 години. Едната група е допринесла с 80 процента от генетичния материал за Хомо сапиенс, а другата с 20 процента. Досега се смяташе, че Хомо сапиенс е възникнал в Африка преди 200-300 хиляди години и негов предшественик е една линия от предци. 

Но новите изследвания усложняват еволюционната картина. Според проф. Ричард Дърбин, един от авторите на проучването, преди се смяташе, че хората имат една обща линия на произход, но сега става ясно, че еволюцията е била по-сложна. За разлика от предишни научни търсения, които разчитаха на ДНК анализ на древни останки, учените използваха генетични данни от съвременни хора по проекта „1000 Genomes“.

Те използваха специалният компютърен модел cobraa, който помага да видят как популациите се разделят и събират отново. Оказва се, че древният генетичен обмен е имал много по-значително влияние, отколкото например смесването на хомо сапиенс с неандерталците преди 50 000 години.

Става ясно също, че една от древните групи е претърпяла рязък спад в числеността след разделяне, но в крайна сметка се е възстановила. Именно от нея са произлезли не само съвременните хора, но и неандерталците и денисовските хора. 

Учените отбелязват, че някои от гените от втората, по-малка група предци се оказват свързани с развитието на мозъка и умствените способности. Това може би означава, че тяхното влияние е изиграло важна роля при оформянето на интелигентността на Хомо сапиенс.

Сега изследователите искат да разберат кои точно древни видове съответстват на тези популации. Възможните предци включват Homo erectus и Homo heidelbergensis, които са живели в Африка и извън нея. 
Учените са сигурни, че анализът на съвременните ДНК данни отваря нови глави в изследването на човешкия произход. 

По-рано през март археолозите откриха древни погребения в израелската пещера Тиншемет, които показват, че неандерталците и Хомо сапиенс не само са съжителствали, но и са обменяли "технологии" и ритуални практики. Изследването установи, че сложните погребални ритуали са се развили чрез взаимодействия между видовете, променяйки нашето разбиране за човешката културна еволюция.