Хората имат над пет милиона рецептори за допир, разпределени по кожата, които улавят вибрации, форма, натиск, температура, опасност, комфорт и дори емоции. Това е усещане, което нито една машина не успява да пресъздаде убедително – въпреки огромния технологичен напредък през последното десетилетие.

Темата става все по-важна не само за инженери и учени, но и за обществото. Докато светът застарява, а секторът за социални грижи изпитва остър недостиг на кадри, „роботите-помощници“ изглеждат като логична част от бъдещето. Но за да се грижи за човек, машината трябва да може да докосва безопасно, нежно и емпатийно. Именно тук науката среща своите най-трудни въпроси.

Според изследвания, цитирани от Newsweek, роботите вече „виждат“ отлично – разпознават обекти, навигират, анализират сцени. Проблемът е, че докосването не е просто натиск върху повърхност.

Човешката кожа съдържа различни типове механорецептори, всеки настроен да усеща отделни характеристики, като вибрации, разтягане, текстура, движение, внезапни промени като болка или опасност.
Освен това човешкият допир е активен: ние натискаме, плъзгаме, променяме позицията на ръката, за да разберем материята, теглото и формата.

Инженерите могат да копират малка част от това в отделни сензори, но създаването на изкуствена кожа с милиони точки на чувствителност, съчетана с бърза обработка на данни, е предизвикателство с мащабите на човешката еволюция.

Природата вдъхновява роботите

В последните години науката обръща поглед към едно необичайно създание – октопода.
Около две трети от невроните му се намират не в мозъка, а в пипалата, които могат да вземат локални решения – да се огъват, да хващат, да усещат, без да чакат централна команда.

Това явление – въплътена интелигентност – предлага модел за нов тип роботи, които не разчитат само на компютър в „главата“ си, а използват тялото като част от обработката на информацията.

Кога започваме да усещаме? Още в утробата

Невролозите установяват, че допирът е първото сетиво, което се развива при човека – още около осмата седмица от бременността.

Това ранно усещане оформя основата за всички бъдещи взаимодействия със света: баланс, тежест, опора, ориентация.

Именно затова симулациите и камерите не са достатъчни за роботите. Ако машината никога не „изпитва“ света физически, тя няма как да развие истинско телесно разбиране – само прилага научени модели.

Иновациите: изкуствена кожа и локална интелигентност

Учени от различни лаборатории работят върху роботизирана кожа, която усеща натиск, реагира на болка чрез физически сигнал, подава информация към локални контролери, които вземат решения без да чакат централния компютър.

Тази концепция вече се използва в роботизирани пациенти-симулатори за обучение на терапевти.

Един от най-напредналите проекти – Mona, реагира на докосване ако бъде натисната болезнена зона, „пациентът“ леко се свива и изразява дискомфорт, а ако бъде претоварен крайник, симулаторът се съпротивлява.

Това предоставя на студентите реалистични тактилни ситуации, невъзможни при обучение човек-с-човек.

Роботите в грижата за възрастните: реалност или мит?

Япония – страната, започнала още преди 20 години да развива „роботи-болногледачи“ – показва трезва истина: напредъкът е значително по-бавен от очакваното.

Дори най-модерните системи, като Airec от японската Moonshot програма, са далеч от това да заменят човешка грижа.

Основните препятствия са:

• високи разходи за разработка,
• строги регулации за безопасност,
• липса на масов пазар,
• нужда от гарантирано безопасно докосване на цялото тяло.

Но дългосрочните демографски тенденции са категорични. Застаряването на населението в Европа и Азия ще засили натиска върху социалните системи, а роботите със способност за безопасен тактилен контакт могат да се превърнат в ключов инструмент – не да заменят близките, а да ги подпомагат.

Големият извод: докосването е интелигентност

Всяка стъпка към развитие на изкуствен допир разкрива колко изумително сложен е човешкият организъм.
Докосването не е само сетиво. То е форма на интелигентност – връзка между тяло, мозък и емоции.

За да живеем в свят, споделен между хора и машини, роботите ще трябва да развият не само логика, зрение и сила, но и чувствителност.

И докато инженерите се опитват да пресъздадат човешката кожа, обществото постепенно осъзнава друго: че най-напредналата „технология“, която познаваме, все още е човешкото тяло.