Чумата в Русия разтревожи света: Има ли опасност за България и какво крият лабораториите в Иркутск?

Кремъл отхвърли съобщенията за втори предполагаем случай на чума в Сибир. Това се случи, след като САЩ, ЕС и СЗО призоваха Москва за по-голяма прозрачност около смъртта на лаборантка в изследователски институт за чума в Иркутска област.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че по-голямата част от медийните публикации за случая съдържат „невярна информация“, и призова да се разчита единствено на официалните данни на руския здравен надзор Роспотребнадзор. 

Ала на анализаторите това много напомня реакцията на съветските власти след катастрофата в Чернобил.

"Няма непосредствена заплаха за България и ЕС, но оскъдната информация от Русия поражда тревога. В лабораторията в Иркутск се работи с опасни микроорганизми, а страната има история в разработването на биологични оръжия. Това обясни проф. д-р Аспарух Илиев от университета във Фрибург, Швейцария, пред Bulgaria ON AIR.

„В момента повод за притеснение нямаме от гледна точка на непосредствена заплаха за България и ЕС. Нервността и реакциите на СЗО и международните служби идват от това, че Русия традиционно, предвид политическата ситуация, в момента предоставя много малко информация и достъп на експерти, които да установят какво се случва.“

По думите му именно тази липса на прозрачност затруднява цялостната оценка на ситуацията. 

Институтът в Иркутск е сериозно научно учреждение с добра репутация, в което се работи с чума. Информацията, че става дума именно за това заболяване, обаче идва от публикации в социалните мрежи.

„А това, че става дума за чума, е от два коментара в социалните медии - от ръководителя на съседната Република Бурятия и от журналист от съответния град“, каза проф. Илиев.

Стъклените епруветки повдигат въпроси

Един от детайлите около случая също буди недоумение. Според професора използването на стъклени епруветки не отговаря на обичайната практика в съвременните лаборатории.

„Това е едно несъответствие. Вече има много по-модерни методи със специални полимерни контейнери.“

Проф. Илиев обърна внимание и на историческия контекст. Русия има традиции в изследванията на чумата още от времето преди 1989 г., когато подобни опасни микроорганизми са били разглеждани и като възможен инструмент за биологична война.

„Това, което трябва да се има предвид, е, че Русия има традиции и практика от времената преди 1989 година, когато е работено с чума като биологично оръжие“, допълни той.

Колко лесно се предава чумата днес?

Въпреки страховитата си историческа репутация чумата продължава да съществува в природата и в наши дни. Основните ѝ естествени носители са гризачите, а огнища се срещат в различни части на света.

„Има чума по цял свят, главно сред гризачите се пренася - в степите на Русия, в Северна Америка, Мадагаскар. Пренасянето ѝ в днешно време е много трудно, защото в Средновековието винаги е ставало почти изцяло чрез бълхи. В днешно време имаме много по-малко бълхи. Не живеем по начина, по който сме живели тогава. Рискът е много малък за естествено предаване.“

Професорът уточни, че особено внимание заслужава белодробната форма на заболяването. Тя е рядка, но протича тежко и може да доведе до смърт. Освен чрез заразени бълхи, инфекцията може да се разпространи и при близък контакт с болен от белодробна чума.

„При белодробната чума говорим за много рядка форма на заболяването, която може да се развие, когато бактерията достигне белите дробове след заразяване чрез ухапване от бълха. Възможно е и предаване от човек на човек при много близък контакт с болен от белодробна чума“, коментира събеседникът.

Тежкото протичане и високата смъртност при тази форма обясняват защо всеки сигнал за евентуално огнище се приема сериозно от здравните власти.

Биологично оръжие ли стои зад случая в Иркутск?

Темата за биологичните оръжия допълнително засилва тревогата около инцидента. Проф. Илиев обаче направи ясно разграничение между работата с опасни бактерии в лаборатория и целенасоченото им използване като оръжие.

„Голямата грижа при биологичните оръжия е, че са разработвани през 60-те и 70-те години като начин за разпръскване на голямо количество бактерии във въздуха, изкуствено, с взрив, за да могат да бъдат вдишани. Но случаят в Иркутск не е това.“

Според него засега няма достатъчно информация, за да се направят категорични заключения какво точно се е случило в руския институт.

„Най-вероятно може да има вдишване, ако въобще става дума за чума, защото имаме много оскъдна информация. В този институт се работи не само с чума, а с много микроорганизми“, категоричен е професорът.

Така основният въпрос остава без окончателен отговор: какво точно се е случило в Иркутск и защо информацията за случая е толкова ограничена?

Спиране на ваксина срещу туберкулоза заради съмнения за безопасността

В разговора беше засегната и друга тема, свързана с общественото здраве. Хърватия и Северна Македония временно преустановиха използването на ваксината БЦЖ срещу туберкулоза, произведена от българска компания, след съобщения за случаи на възпаление на костта — остеомиелит.

„Случаят е интересен, защото става въпрос за ваксина, произведена в България. И в последните години има описани 4 случая на остеомиелит - възпаление на костта.“

Проф. Илиев посочи, че при два от четирите случая е била приложена неправилна доза, която е десет пъти по-висока от необходимата.

„Това, което става ясно от тези четири случая, е, че при два от тях е поставена грешна доза. Става дума за прилагане на десетократно по-висока доза. Дори минимално съмнение изисква да се проверят всички възможни рискове“, заключи проф. д-р Аспарух Илиев.

faktor.bg