„По време на Covid-кризата европейците откриха огромната и опасна степен на зависимост на Европа от Китай“. Това заяви директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева, предаде БГНЕС.

Заедно с други експерти по международни отношения и външна политика, Весела Чернева взе участие в организираната от ресорната парламентарна комисия дискусия на тема: „Обща политика на ЕС към Китай? Възможни сценарии и българския подход“.

„Все повече в ЕС се говори за пренасяне на стратегически производства“, обърна внимание пред участниците експертът. За пример тя даде тревожна статистика, че страната ни внася 98% от съставките за антибиотици от Китай, която показва българския случай на тази зависимост.

Според нея единствените средства, които Европейският съюз има срещу дебалансираните отношения с Китай, са проверка на всички китайски инвестиции и реципрочност по отношение на достъпа до пазарите. „Имайки предвид и региона, в който се намираме, все повече виждаме успешни опити за дезинформация на Балканите. Това означава, че наистина ще трябва да има реакция на Европейския съюз и по тази тема. Изглежда кризата катализира желанието за пренастройване на инструментариума по отношение на Китай“, смята Чернева.

„Има голяма промяна в отношението на Европейският съюз към Китай. Макар и България далеч да не е в центъра на тези отношения, пренастройването на нейните антени може да се окаже ключово предвид факта, че китайската политика в инициативата 17+1 по отношение на Балканите очевидно включва и България“, допълни още тя. Според нея общественото мнение в Европа по отношение на Китай много се е променило, особено през последните месеци. Тя цитира и данни от представително проучване в 9 страни в ЕС, включително в България, събирани в началото на месец май. Според тях голяма част от европейските граждани са много по-критични към Китай, отколкото преди. Има обаче и страни в Европа, където симпатиите към Китай са нараснали заради т. нар дипломация на маските, защото азиатската държава изпрати медицински средства до няколко страни на Стария континент в помощ на борбата срещу разпространението на Covid-19.

Италия беше една от най-засегнатите страни. Само 4% от италианците казват, че Европейския съюз е бил от помощ, а цели 25% заявяват, че най-много голяма подкрепа им е оказана от Китай.

„Този резултат може и да е специален за Италия, но в България процентът не е много по-малък – 22%“, подчерта още Весела Чернева.

В изказването си пред участниците в дискусията председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова заяви, че Европейският съюз трябва да се стреми още повече към това да постигне обща външна политика, но това минава през няколко инициатива, сред които зелената сделка, декарбонизацията и други.

„Ако не успеем да постигнем общи цели в тези сфери, едва ли ще успеем да постигнем бленуваната обща външна политика, която е свързана и с новата сфера на интеграция в ЕС, а именно отбраната. Друг е въпросът каква политика България може да провежда, в рамките на ЕС, към Китай. Дали тази политика е само в рамките на съюза или тя може да бъде самостоятелна? Дали тази политика е свързана само с нашите партийни централи или с институциите в България? Това не са лесни въпроси и трудно днес можем да им дадем категоричен отговор“, каза още Джема Грозданова.