Информационната и хибридната война са много ефикасни и най-важното - в България не струват почти нищо

Д-р Любомир Канов

Войната на Путин отдавна не се води само с оръжия. Тя е била винаги и преди всичко информационна война. Сметката е проста. Един сложен снаряд, за който са нужни западни процесори и задълбочени научни разработки, струва примерно 40,000 долара или половин милион рубли. За ракета “ Сатана” “Калибър” или “Бук”, с които да се обстрелват жилищни сгради или да се свалят пътнически самолети са нужни десетки и стотици милиони рубли. Даже милиарди. А военно-стратегически цели, като например да се възпре военна помощ за Украйна или да се отклони България от нейната политическа принадлежност към Запада могат да се постигнат много по-ефтино. Ето,

купуваш Копейкин срещу нищо и половина —

едно къщѐ на морето, някаква дискретна разплащателна сметка обаче в конвертируема валута в странство, обещание за политическа кариера и за достъп до държавната пара̀. Буквално, срещу нищожна сума печелиш битка, информационна битка и то в цяла натовска държава, където вече си инсталирал за държавен глава един “натовски” генерал.

Стотици хиляди бетонни глави, замръзнали в спомените и мечтите си за Живковска България, която не е “колония” на САЩ, а директно една от Съветските републики, заедно с цялата съветофилска медийна армия, начело с пропагандиста Волгин от Националното Радио, плюс децата на всички ченгета и борци срещу капитализма и фашизма с пари в офшорки, че дори и внуците им — всичко това работи за Путин, без дори един “ патрон” на бойното поле, изстрелян при военни действия.

Информационната и хибридната война са много ефикасни и най-важното —

в България не струват почти нищо.

Бетоноглавието е могъщ помощник, непознаването на руско-съветската история в България помага също, подаянията за подлогите (израз на Митрофанова) са скромни, резервоарът от “дебили” (израз на проф Иво Христов) е почти неизчерпаем. Какво му плащаш? А ако се обърне “палачинката” (на което отчаяно се надяват русофилите, дегизирани като патриоти), бъдете сигурни, че още на моста в Русе и на пристанището Варна лично ще посрещнат съветските танкове с хляб и сол. Разбира се, при положение, че “палачинката” се обърне, а танковете “Армата” не са се превърнали междувременно в старо желязо някъде в Украйна.

За танковете обаче ще имат грижата украинците, а за Копейките и противопоставянето на тяхната информационна и хибридна война сме отговорни ние. Унтерофицер Копейкин не трябва да бъде произведен с помощта на хибридни избори в местен български оберщурмбанфюрер от щаба на своя московитски господар. Така че всеки, който умее да мисли, е длъжен да го направи в деня за размисъл, но още повече когато дава своя глас.