„На едно обществено равнище, в масовото съзнание е утвърдено това, че Албиона (Великобритания, б.р.) е едва ли не е някакъв изконен враг. Разбира се, това се дължи не точно на историческата наука, а на политическите митове, залагани в България във втората половина на XX век. В края на краищата България беше в Източния блок, а Великобритания беше от основните играчи оттатък „Желязната завеса“. В последните 35 години, след рухването на комунистическия режим тези среди, които по някакъв начин продължават да пропагандират тази кауза косвено или пряко, по-скоро вече косвено, по линия на путинизма, ако щете, експлоатира този мит.“, казва историкът и политолог д-р Светослав Живков. Днес той е гост на капитан I ранг о.з. Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“. Доц. д-р Светослав Живков изследва проблемите на политическата история на Третата българска държава и най-вече конституционното устройство, партийната система, изборния процес, изборните системи и електоралните регулации. 

Историкът припомня, че Бенджамин Дизраели, тогавашният британски премиер, на Берлинския конгрес (юни-юли 1878 г.) настоява за по-малки граници на българската държава, най-вече за да не получи България излаз на Бяло море. „Това си има една чисто прагматична причина - британците не са романтици, винаги тяхната дипломация се е базирала на строг разум. Тук основната идея на Дизраели е, че всъщност Великобритания няма интерес от един руски сателит близо до Беломорието, близо до Леванта, така да кажем. И понеже всички разглеждат бъдещата българска държава през 1878 г. като на практика руски сателит, затова Великобритания иска границите на страната да са по-малки. По други казуси, например Априлско въстание, Цариградска конференция, всъщност Великобритания няма нищо против самостоятелността на българските земи, разбира се, под формата на автономия.“

„Това, което е наистина важно да се каже, с оглед пречупването на този мит за „изконната британска вражда“ спрямо българите от времето на Съединението, даже още малко по-рано, защото тази промяна в британската политика почва по-рано, до Балканските войни, че даже до Първата световна война бих казал, Великобритания от Великите сили е тази, която най-активно подкрепя българските национални идеали, стремежа ни към Македония и Одринска Тракия, разбира се под формата на автономия. Няма друга велика сила, която активно да настоява за въвеждане на автономия в Македония. За съжаление това не се случва, но не заради британската политика, а заради руската политика и частично заради Австро-Унгария, разбира се.“, казва д-р Живков.

Историкът припомня, че Чърчил е от тези британски политици, които смятат, че за да бъде привлечена на страната на Антантата България трябва да бъде до голяма степен удовлетворена териториално. „За съжаление тази негова гледна точка не е подкрепена от останалите, вероятно заради фактора русия, която има амбиции за Проливите и всъщност това е силата, която в 1914-1915 г. има най-антибългарско поведение. Този негов „антибългаризъм“ трябва да се обясни, че това не е някакво чувство, а по-скоро е в контекста на Втората световна война. Чърчил неслучайно иска отваряне на Втория фронт на Балканите, а не както се случва в Нормандия. Причината е изцяло геополитическа. За разлика от Рузвелт, Чърчил много добре разбира реалните цели на съветската външна политика и ако се беше реализирала неговата идея, вероятно и България и Балканите нямаше да попаднат под съветски ботуш.“