Да не позволим пропагандата на Радев да определи бъдещето ни като българи и европейци

Ивайло Мирчев

В речта си за трети март президентът Радев говори за “политици, които водят война с паметници, пренаписват миналото, веят чужди знамена, разоръжават Българската армия и дори поискаха отмяната на 3-и март”. Предполагам, че този пропаганден патос беше насочен към нас от ПП-ДБ, но не можах да се припозная в описанието. Може би защото борбата ни никога не е била с паметниците като такива - паметта е нещо добро, паметта ни помага да не повтаряме грешките от миналото. Борбата ни е срещу подмяната на реалната памет с вечната имперска руска пропаганда. Паметник, представящ една окупационна армия като освободителна - ето това е истинското пренаписване на миналото.

Въпросът сега е да не оставим същата тази пропаганда да предопредели бъдещето ни като българи и европейци. Защото моментът е решаващ и мястото на България е редом до европейските партньори, на страната на свободата и международния ред.

По въпроса за развяването на чужди знамена - попаднах на снимка, в която президентът Радев е заедно с едно дете и две развети знамена - българско и руско. Не знам в колко държави трябва да нахлуе Русия, за да спрем да слагаме знамето ѝ до това на родината си. Знам обаче, че всеки, развял украинско знаме в последните три години, го прави далеч не само от съпричастност с украинците, нападнати от руския агресор. Украинското знаме вече е много повече от просто едно чуждо знаме. За всеки свободен европеец, за всеки свободен човек то е символ на достойнството и смелия отпор срещу бруталното нарушаване на национални граници и международни споразумения. 

Разоръжаването на армията, за което говори президентът, е откровена манипулация. Всичките ни усилия винаги са били и винаги ще бъдат за модернизиране на армията, за разлика от Радев, който блокира придобиване на нидерландски F-16 от България.

Относно 3-и март - мисля, че имаме неизчерпаем запас от изконно български дати, на които можем да празнуваме всичко, което сме постигнали като народ, всички смели и силни българи от миналото ни, всички забележителни национални усилия, всички прояви на най-доброто в българския характер. Просто ми се иска да помним, че свободата не ни е подарена, извоювали сме си я. И няма нужда никому да се кланяме за нея.