Да очакваме ли абдикиралият президент Радев накрая да се очовечи...

Христо Слави Рачев

Пропагандата е създадена да убеждава гражданите, че това е правилния път, докато той е пагубен. Да очакваме ли абдикиралият президент Радев накрая да се очовечи. Да придобие една хуманна топлота и истинска загриженост за съдбата на Българския народ.

Какво знаем за него: заизустява добре много изречения, в които има малко смисъл. Умее да катапултира, абдикира щом стане напечено. Управлявал е с висока скорост куп сглобени тенекии, но никога държавна икономика, дипломатически процеси. Може, като всички нас, да констатира. Вече е на пулта на цяла средно голяма европейска държава,

но е стиснал устни и мълчи. 

Усещането е, че каквото и да ни каже, ще ни излъже. Ще сбърка или ще се скрие зад някой друг.

А колко хубаво е да направи красив геополитически лупинг и България влезе в правилната европейска орбита; да стане забележима, в метеокартите на световните агенции, които упорито пропускат София. След Букурещ оставят празно пространство, сякаш е необитаема пустиня, сиво поле и следва Истанбул.

България не съществува. Нито София.

От толкова време комунизъм, социализъм, гангстеризъм, мутрогенизъм и съдебен макиавелизъм не остана нищо свястно, сиво поле попаднало в Европа.

От новото правителство очаквам няколко ефектни съдебни процеса, тези с наднорменото тегло да отслабнат рязко. Разбира се, че след обжалване в европейските институции ще бъдат реабилитирани, а разходите ще платим ние. Ще наблюдаваме ефектен летящ правителствен старт и…напълно възможен пълзящ финал. Но тук вината няма да е само на поредното правителството, нека си го кажем направо, едно самотно правителство не може да удържи победа, както вечно печелившият Чък Норис. Става само по шир потреба филмчета.

При такива избиратели, такава съдба.