Да помним: Преди 1012 години умира Самуил - най-трагичният български цар

На днешната дата, 6 октомври, преди 1012 години умира цар Самуил. Управлява България от 997 до 1014 г., той и е най-известният представител на династията на комитопулите. Неговото царуване е белязано от продължителната война с Византия. Владетелят, който повече от две десетилетия води една от най-тежките ѝ битки за оцеляване на Първото българска царство срещу Византийската империя.

Смъртта му е обвита едновременно в история и легенда. Според разказа на византийския хронист Йоан Скилица, след битката при Ключ през 1014 г. император Василий II нарежда пленените български войници да бъдат ослепени, като на всеки сто оставя по един едноок водач. Когато осакатените войници били върнати при своя цар, Самуил ги видял и припаднал. Скилица разказва, че владетелят получил тежък сърдечен пристъп и два дни по-късно – на 6 октомври 1014 г. – починал. Тази история е една от най-силните сцени в средновековната памет за цар Самуил, която обаче трябва да бъде приемана като разказ на средновековен хронист.

Самуил е погребан в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро – място, превърнато от него в един от центровете на българската държава. След завладяването на Лариса той пренася мощите на свети Ахил в Преспа и изгражда внушителна базилика, посветена на светеца. Именно там, векове по-късно, историята отново ще срещне археологията.

През 60-те години на XX век гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос започва системни разкопки на острова. През 1965 г. е открит непокътнат гроб, който той свързва с цар Самуил. В него са намерени останки на мъж, фрагменти от богато златотъкано облекло и следи от бойна екипировка. Антропологичните изследвания показват, че погребаният е бил около 70-годишен. Идентификацията на останките като тези на Самуил се приема в българската историческа традиция и е свързана с археологическия контекст на погребението.

Дълго време обаче царят остава извън България. Останките, открити в базиликата „Свети Ахил“, се съхраняват в Гърция, а въпросът за връщането им в България остава нерешен десетилетия наред. Така се получава един от странните парадокси на историята – владетелят, прекарал живота си в защита на българската държава, продължава да лежи далеч от нея повече от хиляда години след смъртта си.

Това вече е история.

На 29 септември 2026 г. България и Гърция обявиха историческо споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил. След интензивни преговори двете държави се договориха останките да бъдат предадени на България. И на 3 октомври се случи онова, което дълго време изглеждаше почти невъзможно.

В Музея на византийската култура в Солун България официално прие тленните останки на цар Самуил. Церемонията се състоя в присъствието на българския премиер Румен Радев и гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис, а приемно-предавателните протоколи бяха подписани от министрите на културата на двете страни.

След това останките бяха транспортирани до София с военнотранспортен самолет „Спартан“. В столицата те бяха посрещнати с държавна церемония, а хиляди хора се събраха, за да отдадат почит на владетеля. По-късно тленните останки бяха положени в специален саркофаг в базиликата „Света София“.

Така повече от хилядолетие след смъртта си цар Самуил се завърна в България.

Има нещо символично в този дълъг път. Последните години от живота си българският владетел прекарва в Гърция, където е открит и неговия гроб. А сега, повече от шестдесет години след археологическото откритие на Муцопулос, царят вече има последен дом в България. Но името на този трагичен български владетел ще остане завинаги  в летописите, в руините на Преспа, в разказа за ослепените войници, в паметта за дългата съпротива срещу Василий II.