Андрий Попов, Униан

Уиткоф просто е искал да "продаде Украйна" на руснаците. Така Доналд Тръмп оправда специалния представител на Белия дом Стив Уиткоф – и по съвместителство негов приятел брокер – след скандала с изтеклия запис. (Записа на разговора му с емисаря на Кремъл Кирил Дмитриев – б. р.)  
Тръмп заяви, че Уиткоф се е държал „нормално“. 

Малцина се съмняваха какви са били намеренията, но е добре, че президентът сам го призна.    

И до днес не е ясно кой е източникът, разпространил записа. Интересно е също дали това беше "еднократна акция" или сме гледали само първата серия на "Уиткофгейт". Нищо друго ли не са записали?

Но, докато детайлите са скрити от "мъглата на войната", можем да оценяваме само общия процес на преговорите – за да прогнозираме по-успешно алгоритмите и следващите действия на страните.

Защо Уиткоф постоянно води преговори, но винаги неуспешно, даже със скандали?

Защото не отговаря на 

съвременните критерии за "дипломат"

 Все пак дипломацията, с нейния етикет, протокол, церемониал и морал, е изграждана с хилядолетия. И ако с това се занимава неподготвен човек, професионалният дипломат винаги ще вземе надмощие над него. Личността на преговарящия е крайно важна.

Най-показателен от "План-28" е текстът, посветен на "компенсациите за гаранциите на САЩ" – това буквално е "комисионната" на Уиткоф и Тръмп за посредничеството. Както при сделка с недвижим имот. Което е типично за брокерите, но не и за дипломатите. Само че в случая не продават къщи, а цели региони и суверенитета на цяла Украйна и на цяла Европа. Тази точка изглежда е отпаднала, но неприятното чувство остава.

Същественото е, че това противоречи на съвременните подходи в международните отношения и в дипломацията, то е 

"пътуване назад във времето" към периода на феодализма 

когато вместо сегашната "институционална дипломация", е имало "частна дипломация". Имало е посланици, но не е имало посолства и външни министерства.  

През  Средновековието и в началото на новата епоха това е било следствие от разпада на Римската империя и забравата, в която е потънала традицията на "цивилизованите" дипломатически отношения – тогава държавата като такава не е съществувала, имало е само крал като "пръв сред равни" рицари. Няма централизирана държава - няма дипломация.

Но как може да съществуват посланици без посолства? Просто са избирали състоятелен благородник от приятелския кръг на краля или княза (защото владетелят трябва му има доверие), и са го изпращали с мисия.

Такива посланици обикновено са финансирали целия процес сами и са имали достатъчно широки пълномощия не само да говорят, но и да вземат решения от името на  сюзерена. Без да забравят и собствените си интереси.

После, след завръщането си у дома, те са можели да искат от владетеля компенсации за разходите си, но често са вземали пари за посредничеството и от другата страна (буквално подкуп) или са се договаряли да получат някакви "привилегии" за себе си (най-често търговски). Вярно е, че след завръщането им у дома е можело както да ги наградят със злато, така и да им отсекат главата при лоша сделка. По-късно в норма са се превърнали дуелите между посланиците, 

а основно дипломатическо събитие е бил ловът

по време на който е можело да разговарят в гората без никой да ги чуе. Това е същото каквото е играта на голф за Тръмп.

Тези традиции на "частната дипломация", от които дълго време светът "очистваше“ международните отношения, сега се завръщат  благодарение на Тръмп и Уиткоф. 

Ценни лични подаръци, а не подаръци към държавата в лицето на посланика или президента. 
Назначаване на посланици от кръга на приятелите и "велможите" (представители на едрия бизнес, роднини), които не са наясно с протокола, но винаги търсят "комисионна" за посредничеството. 
Банкети и "лов" (играта на голф е пример за неформалното споделяне на свободното време) – вместо протоколни срещи, където се решават ключови въпроси. 
Сега американският президент се опитва да върне в дипломацията целия този "феодализъм". И позлатата на Белия дом (Тръмп уверява, че златото е истинско) служи като допълнение към него.  

За съжаление Украйна, с нашите подходи към дипломацията, не е много далече от това. Разликата е там, че ние още не сме постигнали това "цивилизовано" ниво в дипломацията и нямаме собствена школа, а 

САЩ се сгромолясват от високото ниво, което вече са постигнали 

И всичко това става при жив Рубио и при Държавен департамент  –  олицетворение на институционалната дипломация.

Тръмп се опитва да "отмени" целия напредък на дипломацията от последните няколкостотин години, връщайки се към споразуменията, основани на лични пазарлъци, към „частната дипломация“. Остава някой да извика Уиткоф на дуел...

Основният проблем при тези подходи е в това, че 

залагат на човешкия фактор вместо на системния подход

 Държавният интерес се подменя от частния (този на "велможата-посланик" или "краля") и "корпоративния" (клановия – както при олигарсите от "развиващите се страни", или партийния – както е в Китай). Ако това се прави от страна, която има собствено външно министерство едва от 30 години, е едно. Ако го прави държава с вековни дипломатически традиции – това е съвсем друго нещо.

Още нещо – дори само фактът, че се правят такива опити, показва, че има 

криза в международните отношения 

Защото още от древни времена формализирането на преговорите е било белег на цивилизацията, а "частната дипломация" – на преминаването към "варварство". Защото феодализмът в дипломацията, търговията и другите сфери е най-лошото, което може да се случи на човечеството през ХХІ век.

Затова е важно какви ще са последиците от "Уиткофгейт" – победа на "феодалите" или на "институционалистите" начело с Рубио. Ако Уиткоф се оттегли, както някога направи съветникът по националната сигурност Майкъл Флин при първия мандат на Тръмп (също заради "нерегламентирани" връзки с Кремъл, впрочем), значи не всичко е загубено в САЩ.

Ако в дипломацията на „световния полицай“ се запазят феодалните подходи, тогава не само украинците ще "теглят" последствията, а целият свят. Това ще означава отказ от постоянните правила и настъпване на период, в който ще доминира "правото на силния" – нещо толкова жадувано от всички диктатори по света.

(Със съкращения)

-Превод: Faktor.bg