Д-р Петър Москов

Вчера написах няколко реда за отговорността около трагедията в Петрохан. Не за вината за смъртта, за това си има полиция, която да разследва. За отговорността и за отказа от отговорност, което в основата и на това и на повечето ни неблагополучия.

Получих много, искрено добронамерени, съобщения и обаждания, които ме съветваха да не заемам такава позиция, защото е непопулярно и така „Синя България“  няма да получи нужната подкрепа. Благодаря Ви за отношението и да, чувам и разбирам какво казвате. 

В тази връзка ще кажа следното. Знам, че ако разхвърлям отговорност към различните звена на имагинерното нещо, което наричаме “държава” , това ще бъде чуваемо, вината опредметена и успокоителното решение ще бъде да изберем партия Х, за да “ оправи държавата”. 

Това ще бъде лъжа!

За разказвачи на тази лъжа, българите си имат Радев, Пеевски, ПП-та… Радев ни казва: “…Държавата не може да защити децата си…” Простичко, решението е държавата да е по-голяма, по-властна, по-грижовна. На нас, на обществото, ни се вменява вина, че не сме избрали правилния всевластен бащица и затова всички сме виновни за Петрохан. Ако държавата съм аз, ни казва Радев, Вие ще изкупите вината си и всичко ще е наред. Лъжа!

Истината е, че децата не са на държавата. Те са мои, Ваши и отговорността за сина ми е моя и не е на никой друг. Аз съм му баща и ако съм отхвърлил тази отговорност и съм я тропосал на държава, НПО, лама или Дядо Коледа, то всички последици произтичат от това мое решение. 

И не, решението не е да посочим поредния спасител на чело на държавата, а да осъзнаем собствените си отговорности и да можем 

да носим последиците от собствените си решения

Това е фундаментално различие в начина на мислене и далеч надхвърля Петрохан. Това е разликата между това, което наричаме ляво и дясно. Между лъжата за държавата кърмилница и истината за индивидуалната свобода и отговорност. 

Аз съм живял във всевластна държава. Държава, която искаш не искаш се грижи за теб. Задължително! Държава, която ми казва как да се обличам (униформата не е просто вид дреха, символ на това, че си се подчинил е), как да се подстригвам, кога трябва да се прибирам, къде мога да работя, кога и каква кола мога да си купя, колко пари мога да изкарвам… Държава в която няма неравенства. Държава в която няма мечти, различни от това салама или телевизорите да не свършат преди да ми дойде ред. Знам, че за много хора това е представата за добро бъдеще. Тези хора си имат Радев (без неравенства), Пеевски (с магазини за хората), ПП-та (с партийни решения, колко да е заплатата).

Аз не искам това. 

Истината е, че промяна, край на прехода, както искате го наречете, може да има само тогава, когато осъзнаем, че да защитим свободата си, означава да ограничим намесата на държавата в живота си, в работата си, в бъркането в джобовете ни. 

Лъжа е, че промяна означава да сложим друг управител на всевластната държава. Свободата означава да носим собствената си отговорност за работата си, за успеха и неуспеха си, за децата и за живота си.

Това е „Синя България“ и моля не искайте да сме нещо различно, захаросано и обещаващо, защото ако го поискате, значи че сте се примирили, че сте се отказали от разума и мечтите си. Означава да приемем да наричаме лъжата-истина.

„Синя България“ е островът на тези, които не сме се предали

Предлагам да не го потапяме по конюнктурни причини, а да го разширим, а?