Държавната агенция за бежанците лиши от закрила украински бежанец, преследван от режима на беларуския диктатор Александър Лукашенко. 
Дмитро Трофимчук е баща на три деца, със съпруга, страдаща от тежко заболяване.  Домът им в Харкив е разрушен от руска ракета. 
Идват у нас с надежда. Сега Дмитро е застрашен от екстрадиция в Беларус, където животът на всеки противник на режима е под заплаха.    

„Имам две седмици да обжалвам това решение“, казва той пред Faktor.bg.

Мъжът се притеснява, че все още не владее достатъчно добре български език. Ще трябва да разчита на адвокат, за да се защити пред българските институции.    

Как се стигна дотук?

Дмитро Трофимчук е на 41 години. Роден е в Харкив и е прекарал там целия си живот преди бруталната война на Владимир Путин да го превърне в бежанец. Има висше техническо и юридическо образование.  Паралелно с основната си работа като системен администратор в родината си работи активно и като доброволец.

„Помагах на благотворителни фондации, участвах в събирането на информация за журналистически разследвания като фрийлансър, бях и съм посланик на международна обществена организация, подкрепях инициативи за помощ на украински преселници и военни, съдействал съм на беларуски граждани, пострадали от режима на Лукашенко.“ – споделя той пред Faktor.bg. 

Работи и за противодействие срещу дезинформацията, разпространявана от Русия и Беларус.

Докато руска ракета не взривява живота на семейството му.

„Върху блока, в който имахме жилище, падна ракета. Моето семейство не беше там в този момент, но загубихме дома си и цялото си имущество. Като многодетен баща осъзнавах своята отговорност за живота и здравето на децата си – и половин година след като Русия започна да унищожава енергетиката на Украйна, реших да изведа семейството си.“ – разказва Дмитро Трофимчук.

Решава да организира доброволческа дейност в Турция. Преминава със семейството си през Румъния и се насочва към България. При влизането на българска територия

Дмитро е арестуван по скалъпени обвинения от страна на диктаторския режим в Беларус

и е отведен в следствения арест в Русе. Това се случва преди три години. 

След ужаса на войната, на трите му деца и болната му съпруга Виктория се налага да преживеят и това.    

„Не ми стигат думите да опиша през какво премина семейството ми. Лишен от всичко, се оказах в очакване на вероятна екстрадиция в Беларус, а това означава на косъм от изтезания и възможна смърт. Децата бяха в шок, съпругата ми получи нервно разстройство, многократно усилено от нейното неврологично заболяване.“ – споделя той.

Допълва, че през последните 10 години е посещавал Беларус за не повече от няколко дни и не е замесен в никаква измама, каквато му приписват беларуските власти. 

„На Вика ѝ беше изключително тежко – търсене на жилище, търсене на адвокат, организиране на ежедневието за себе си и децата. Съдилища, документи, преводи“ – допълва още Дмитро.  

„В крайна сметка

българският съд призна очевидното –

несъстоятелността на искането и това, че екстрадиция в Беларус е невъзможна поради риска от изтезания и липсата на справедливо разследване и съд, поради репресиите. След два месеца задържане бях освободен.“ – продължава разказа си той.

След съдебното решение Държавната агенция за бежанците му издава документи за временна закрила.

„Опитвахме се да подредим живота си в България. Аз продължих да издържам семейството си, работейки по професията си, възстановявах психическото си здраве: няма да крия, че случилото се беше дълбока травма за мен и цялото семейство, и всички ние все още имаме симптоми на посттравматично стресово разстройство. Децата изучаваха български език, започнаха да учат в българско училище. Работихме по интеграцията си в България и живеехме строго в рамките на закона.“  - споделя Дмитро Трофимчук.

Въпреки това, през месец август от агенцията го уведомяват, че трябва да се яви на интервю – провежда се през септември. 

„Зададоха ми няколко въпроса. Паспорти, имена…“ – казва още той пред Faktor.

Отново го разпитват по обвинението, отправено от режима на Лукашенко. Твърдят, че представлява заплаха за националната сигурност.    

„Казах им, че информацията е невярна, че нямам криминални прояви.“ – продължава Дмитро.

Обвиненията от Беларус са от преди три години и съдът се е произнесъл. Не разбира защо ДАБ е открила административно производство за лишаването му от закрила.

Не са му дали обяснения, нито са му предоставили достъп до материалите

въз основа на които, твърдят, че е заплаха за сигурността на България.  

„От моя страна – липса на каквито и да било нарушения в самата България и аз не разбирам какво е подтикнало чиновниците отново да издухат праха от случая ми. Външно влияние? Смяна на ръководството?“ – недоумява Дмитро.  

Преди няколко дни получава мейл, че

статутът на временна защита му е отнет 

Днес ще му бъде връчено писменото уведомление за това.  Чувства се като човек, когото преследват, и приема особено болезнено факта, че този път инициаторът е държавна институция на страна от ЕС.

„Въпреки решението на българския съд, въпреки че три години живях на законно основание, въпреки инвалидността, която България установи на жена ми, въпреки че на моя издръжка са трите ми деца, болната ми съпруга и възрастните ми родители. Оказва се, че без съд и разследване, в нарушение на нормите на българското и международното право, може да се издаде постановление и да се депортира човек. В Украйна има война и депортацията у дома най-вероятно ще бъде невъзможна заради ограниченията в международното право, а извън ЕС аз ставам лесна плячка за режимите, срещу които съм се борил като част от доброволчески организации и не само.“ – с горчивина констатира Дмитро Трофимчук. 

Сега надеждата му е да получи положителен отговор на жалбата си. Иначе той и семейството му ще бъдат изправени пред жестока неизвестност.