Стоил Цицелков

Платените протести винаги си личат. От плакатите, от синхрона, от лозунгите по калъп. Винаги идва ред на въпросите: КОЙ плаща и какво иска насреща?
Днешният парад: добре организирани държавни служители, които настояват за още пари. Методът –

блокират пътя към работа на тези, които реално плащат техните заплати

Велик ход. Социална справедливост на чужд гръб, в движение.
Синьо-пембените хореографии не разочароват. Поредна сценка от "синдикална съпротива", в която така и не става ясно каква е реалната функция на независимите профсъюзи. Ако въобще има такава.

Защо мълчат по теми като условия на труд

разпаднала се инфраструктура, амортизирана техника, кухи обществени поръчки и неефективно разходване на публичен ресурс? Защото не им е това работата. Те викат само едно: Дайте ни пари, иначе няма да ви пуснем да работите.

А ако мислите, че това е локален, софийски каприз – не. Столичният транспорт се дотира тежко от общината, а тя – от националния бюджет. Тоест, независимо дали сте от Лом или от Лозенец, вие спонсорирате софийските автобуси. Както е с „Топлофикация“ – не си клиент, но си донор.
Виждаме и последиците от друг протест. Отново платен. Отново за още пари. Но този път не за транспорт, не и за наука, образование, медицина, култура - а за кръчмите. Да, искат държавата да дава пари, за да живее Витошка. Искат всички ние, отново солидарно, 

да спонсорираме ресторанти, в които 99% от нас не са стъпвали от десетилетие

И най-вероятно няма и да стъпят.
След протестите остават скъпите плакати, след кебапчетата – опаковките, а протестиращите, изморени от борбата, доизпиват бирите си на пейките пред театъра. Същите, на които обикновените хора водят истински разговори, без да плащат за маса с италианско име и балкански после-вкус. Без да дишат в стъклен пушилник, маскиран като зимна градина.
Какво обещават в замяна ресторантьорите? Че ще продължат по същия начин – ще плащат частично осигуровки, ще наемат за жълти стотинки, ще паркират лимузините си на тротоара, защото „само балъците плащат“. А за качеството на храната и услугата… може би някой ден ще напиша докторска дисертация. За сега ще се задоволя със снимки и ще разчитам на вашата интелигентност и нюх.
Накратко,

дълбоката държава протестира срещу самата себе си

 Шумно, организирано, добре финансирано. Под маската на социална справедливост работят в услуга на тези, които никога не чакат на гише, не им правят изненадващи ревизии и не им търсят "първия милион".
Снимките са мои. Презрението също.
И не подлежи на облагане.