Дали пък Илияна Йотова, кандидат за президент, не се чувства подтисната...?

Юлиана Методиева

Дали пък Илияна Йотова, кандидат за президент, не се чувства подтисната, неуспяла, провалена и направо излъгана! Не че й личаха подобни депресивни състояния след изборната катастрофа от 25 октомври, когато в електоралното небитие изтекоха 900 хиляди гласове от Прогресивна България. Но пък, нали знаем, как бившата журналистка и два мандата вицепрезидент умее да се контролира външно!

Заподозрях обаче, че Йотова  е скапана, неуверена,

със затихващи мечти да бъде президент на България

заради Румен Радев. Живо свидетелството е пост-изборният му коментар за предстоящия балотаж. Премиерът каза „Нека да гласуваме за Илияна Йотова, за да бъде България в сигурни ръце". Значи, госпожа Йотова така е закъсала имиджово, че има нужда Министерският съвет да я рекламира! Истински сигурните ръце не се нуждаят от герба на държавата като предизборен плакат, съвършено просто е.

Илиянините чувства не са най-важният контекст за публичните изцепки на българския премиер. По-важното е, какви  по същество ги наприказва, и как тези изцепки бяха тиражирани от задължените да отразяват правителството медии. 

Радев, както по време на цялото си 10 годишно президенстване,

използва езика на страха

Трябвало да избираме между мира и войната, между демокрацията и корупционния модел, между спокойната истина и истерията на троловете. Не знам кой е пиарът му, но апокалиптичната реторика подозрително напомня „Смешни страшки за герои без опашки“ на Недялко Йорданов. Дали пък не го е закъсал с политическото си творчество!

Впрочем, за да изплаши до смърт неориентирания избирател, когото в неделя го домързя да гласува, Радев обясни как врагът е навсякъде, но всъщност е един и същ. Това са ПП, ДБ, Пеевски и ГЕРБ, сиреч „сглобкаджиите“. Произнесе ли думата "сглобка" и всички разлики се изтриват. Произвежда се един общ, лесно разпознаваем и лесно мразен образ. Не е нужно премиерът да обяснява политики, да защитава решения или да доказва обвинения. Достатъчно е да каже:

 „Сглобката иска война“

което си е чиста парола за путинофилите. Боя се, че те хич не са малко.

Вчерашното изпълнение на министър-председателя произведе същинска и твърде недемократична "иновация".

Ако горните заплахи бяха публикувани на страницата на „Прогресивна България“, щеше да бъде поредната предизборна агитация. Когато се появи на официалната страница на Министерския съвет, те вече изглеждат като държавна позиция, като информация, идваща от институция! Медиите цитираха „Премиерът заяви…“ и така агитацията

получи легитимността на новина

Чрез публикацията Румен Радевото по същество партийно (!) послание всъщност беше препрано през официалния авторитет на държавата. Което е недопустимо.

Разбира се, политически грамотни граждани реагираха в социалните мрежи, а инициативният комитет на Гюров и Кандев сезира ЦИК с искане за спешно произнасяне по предполагаемите нарушения на Изборния кодекс. Сега очакваме комисията да се произнесе може ли официалният канал на правителството да се използва за пряк призив да се гласува за конкретен кандидат. Ако ЦИК се престори на умряла лисица, много лошо.

Да внушаваш от най-високото място на държавата, че ако избереш независимия кандидат Андрей Гюров, това значи, че избираш  войната, означава

да превърнеш страха в предизборен аргумент

Означава още, че използваш държавната власт в оръжие срещу политическия опонент! 

Нали е ясно, че когато премиерът говори през герба на България, той се държи така, сякаш пише в профила си във фейсбук. Държи се така, сякаш държавата е негова собственост!