Данъчната ревизия на Руския културно-информационен център , обявена след проверка на НАП, все още не е започнала

Невръчена заповед възпрепятства ревизията на Руския културно-информационен център
Данъчната ревизия на Руския културно-информационен център (РКИЦ), обявена след проверка на Националната агенция за приходите (НАП), все още не е започнала, тъй като заповедта за нейното възлагане не е била връчена. Това съобщава вестник „Сега“.

Казусът започва през пролетта на 2025 г., когато тогавашният депутат от ПП-ДБ Стела Николова сезира изпълнителната власт за съмнения, че в сградата на РКИЦ на ул. „Шипка“ в София се организират платени събития, включително „чаепития“ и празненства на училища и детски градини, а приходите се представят като „съвместна дейност“ и не се облагат.

След проверка НАП е установила, че центърът получава приходи от разпореждане с имущество и извършва стопанска дейност, която подлежи на данъчно облагане. Според приходната агенция РКИЦ не е подавал годишни данъчни декларации и не е плащал данъци.

Руският културно-информационен център е представителство на Руската федерация в България и има статут на чуждестранно юридическо лице. От НАП обаче посочват, че този статут не го освобождава от задължението да подава годишни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане и при реализиране на печалба да заплаща дължимите данъци.

През април тогавашният директор на НАП Милена Кръстанова съобщи, че проверката е приключила през март и е издадена заповед за ревизия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г.

След назначаването на Борис Михайлов за директор на НАП през юни той посочи, че ревизията не може да започне, тъй като заповедта не е връчена. По думите му е било поискано съдействие от Министерството на външните работи.

В писмен отговор до Стела Николова външният министър Велислава Петрова е посочила, че МВнР е изпратило заповедта „по официален дипломатически път“ до Посолството на Руската федерация в София с вербална нота от 9 юли 2026 г. Към дипломатическата мисия е отправена молба да бъде върнато подписано копие от разписката, приложена към заповедта.

„До момента такова не е постъпвало“, се посочва в отговора на външното министерство, цитиран от „Сега“.

Според изданието обаче невръчването на заповедта не означава, че ревизията не може да бъде започната. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс предвижда процедури за връчване и при отказ за получаване.

„Отказът за получаване на заповед за възлагане на ревизия не спира нейното действие и не освобождава ревизираното лице от задълженията му“, гласи ДОПК, цитира още изданието.

При отказ данъчните органи могат да удостоверят това с подписа на независим свидетел, след което заповедта се смята за редовно връчена и започва да тече срокът за ревизията. Законът предвижда и други възможности, включително посещения на посочения адрес, съставяне на протоколи и поставяне на съобщение по реда на ДОПК.

Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на самостоятелно обжалване. Тя може да бъде оспорена пред съд заедно с издадения след приключването на ревизията ревизионен акт. | БГНЕС