Данъчни разкриха: Хотелиери в курортите се осигуряват на нереални доходи

Четири- и петзвездните хотели в Банско, Пампорово и Боровец осигуряват персонала си на средно 764 лв. месечно, което е с близо 200 лв. по-малко от средния осигурителен доход за страната и значително по-ниско от обичайните възнаграждения в бранша. Във Велинград в същата категория хотели осигурителният доход е 540 лв., което е дори под минималния осигурителен доход, допълват от НАП.

Местата за настаняване в зимните курорти и Велинград ще бъдат подложени на т.нар. открито наблюдение, проверки и ревизии. Откритото наблюдение представлява явно присъствие на инспектори на НАП в търговския обект в продължение на седмици, като се следят оборотите и отчитането им на касовите апарати, работното време и заетостта на персонала. Ако бъдат открити значителни разлики в осигуряването на персонала в даден обект спрямо подобни такива на същата територия, е възможно извършването на ревизия, при която осигурителните вноски могат да бъдат определени по аналогия, допълват от НАП.

Колко губи всеки, приел да бъде осигуряван на по-ниска от реалната си заплата, може да изчисли чрез специално създадения калкулатор от НАП и НОИ на www.zaplatavplik.bg.

"Има пряка връзка между укриването на обороти и т.нар. заплата в плик. Неиздаването на касови бележки формира приходи, от които впоследствие се изплащат необложени възнаграждения. Проверките, които започваме в хотелите, целят да пресекат тази практика", каза директорът на "Фискален контрол" в НАП Спас Шишков, цитиран от пресцентъра си.

Междувременно в отговор на депутатски въпрос и финансовият министър Владислав Горанов обяви, че целогодишно работещи хотели и заведения осигуряват персонала си на 500 лв., което за него е явно укриване на приходи и съответно осигуровки.

Отговаряйки за въвеждането на новия софтуер и подмяната на касовите апарати, Горанов напомни, че по груби сметки на администрацията годишно в България се укриват около половин милиард лева, като над 33 млн. лв. от тях са "спестени" данъци и осигуровки, предимно от сектора на услугите - заведения, търговци на дребно с храни и облекло, а останалата сума е от собствениците на електронни магазини.

По повод притесненията на бизнеса за това, че с новите изисквания данъчната администрация ще има по-голям достъп до конфиденциални данни за съответната фирма, Горанов посочи, че данъчните спазват Закона за защита на личните данни и носят дисциплинарна и наказателна отговорност за злоупотреба с информация.

Не смятам, че обемът, с който НАП борави и ще борави като данни, ще направи така, че тя да разполага с твърде много информация или да създава предпоставки за злоупотреба с нея, обяви той и подчерта, че тези, които са се изкушавали да укриват обороти, вече с новата наредба това ще им е почти невъзможно.