Предлагат на Данаил Кирилов да потърси помощ от Брюксел за медиацията у нас

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов да поиска Службата за структурните фондове на Европейската комисия да помогне на България, за да стане и у нас медиацията ефективен способ за разрешаване на спорове. Това предлагат членът на Висшия съдебен съвет Даниела Марчева, председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, директорът на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева и председателят на Съюза на юристите Владислав Славов в писмо до Кирилов, съобщава ЛЕКС.

На практика процедурата изисква министърът на правосъдието първо да се обърне към колегата си Владислав Горанов да бъде отправено такова искане до Брюксел.

Идеята на Марчева, Негенцова, Тачева и Славов е ЕК да помогне при изработването на стратегия и пътна карта за развитие на медиацията в България. Като посочват, че вече са провели предварителни разговори с представители на Службата за структурни реформи и Министерството на финансите, които са изразили одобрение на идеята за използване на този механизъм.

 „Намираме за ненужно да се излагат аргументи в подкрепа на тезата за полезността на медиацията както за обществото, така и за правосъдната система, защото е безспорно, че тя спестява време и ресурси, както на съдебната система, така и на обществото като цяло, като води едновременно до намаляване на натовареността на съдилищата и повишаване на качеството на правораздаването“, пишат четиримата автори на предложението до Данаил Кирилов.

В писмото си те припомнят препоръката на експертите на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) , че страната ни трябва да има цялостна стратегия за медиация.

„Към този момент липсват институционалност, съответна регулация и контрол, което несъмнено затруднява въвеждането на задължителна медиация и като цяло осуетява пълноценното използване на този институт като алтернативен метод за разрешаване на съдебни и извънсъдебни спорове“, заявяват Марчева, Негенцова, Тачева и Славов.

Те подчертават, че в пътната карта към Актуализираната стратегия за съдебна реформа Министерството на правосъдието е посочено като водеща институция по отношение на приемането на пакет от мерки за намаляване на натовареността на магистратите, включително чрез засилено използване на алтернативни форми за решаване на спорове. „Важно е да се посочи, че в настоящия момент държавата не участва в необходимата степен в процесите на организация и управление на медиацията, като предоставената широка автономия на медиатори и техни сдружения е довела до хаотична инфраструктура и липса на цялостен подход за разработване на медиацията“, констатират четиримата юристи.

В писмото си до Данаил Кирилов те цитират анализ, според който има дефицити в действащия у нас правен регламент на медиацията и те са както по отношение на приложното ѝ поле, така и по отношение на изискванията към медиаторите – „те са занижени с оглед необходимостта от лични и професионални качества, професионален опит, възраст, образователен ценз, профил на обучението, носене на отговорност, последващ контрол и обучение и т.н.“.

„Необходим е много по-структуриран подход, чрез който да бъде уреден механизъм за контрол и оценка на качеството на предоставената услуга, последиците от неспазването на изисквания и критерии и т.н.“, посочват Марчева, Негенцова, Тачева и Славов.

Опирайки се с констатацията на CEPEJ, че, поради фрагментирания подход към медиацията в България, нейното качество е несигурно, те се съгласяват с препоръката на комисията, че трябва да бъде разработена пътна карта с конкретни цели и списък от дейности, за да заработи медиацията ефективно у нас.

Според Марчева, Негенцова, Тачева и Славов ръководната роля следва да се поеме от Министерство на правосъдието, което да бъде подкрепено от Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет и да действа в сътрудничество с Националния институт на правосъдието и професионалната организация на медиаторите в България. Самото създаване на цялостна стратегия и пътна карта за прилагане на медиацията, включително въвеждането на задължителна такава по някои видове дела, според тях обаче е най-добре да бъде осъществено с помощта на Службата за структурни реформи към ЕК.