Кога и как приказките и комиксите навлизат в публичния дневен ред през медиите? Кои са главните и второстепенните герои в приказката за „Али Баба“ и защо на институциите им е трудно да отговарят на прости въпроси? Това коментара политологът Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР-

„Използвах приказката като една метафора, за да обясня какво се опитва да разкаже Божков и смисъла на неговите обвинения – че Борисов и Горанов са използвали властта си, за да създадат добър данъчен режим за хазартния бизнес и след това са искали да делят с хазартния бос натрупаното богатство – това е историята, която г-н Божков разказва в началото. След това, с други  публикации, той уплътни историята. И от гледна точка на политиката и демокрацията, без значение колко са милионите, това е голям скандал. И ако не искаме да оставаме в сферата на приказките, трябва да имаме много ясен институционален отговор на този скандал. Той може да дойде от обективно наказателно разследване, което да убеди всички, че е независимо. Или парламентарна комисия, която да обследва всички факти по тази фабула и да се прецени коя от версиите е вярна. Макар че и Борисов, и Горанов поне засега отказват да изложат тяхна версия и да коментират детайли от версията на Божков.“

Важните герои в приказката за „Али Баба“ по Владимир Проп

Самата обща фабула на приказката е тревожна, дори и да не влизаме в детайлите. Но ако трябва да систематизираме героите на главни и второстепенни, то главните са г-н Божков, от една страна, а от друга, са основни фигури в управляващите коалиция, начело с премиера. От тази гледна точка скандалът е сериозен и управляващите ще направят грешка, ако не изложат своя версия на натрупаните вече въпроси. Един такъв интересен въпрос например е, че е те твърдят, че г-н Божков наистина е заговарял с определени хора от Държавната комисия по хазарта, без знанието на финансовия министър и политически фигури в ГЕРБ. Това теоретично е възможно, но звучи не съвсем правдоподобно, защото все пак, когато финансов министър прави бюджета на държавата, той много трудно може да пропусне суми в размер от 700 милиона лева, които биха се загубили, ако някак си г-н Божков е успял зад гърба на финансовия министър да направи своята конспирация.

Как точно г-н Божков би могъл сам да направи тази конспирация?

На такива въпроси, които във версията на г-н Божков звучат правдоподобно, на тях правителството трябва да успее да даде смислени, убедителни и кохерентни отговори, защото иначе, поради мащаба на скандала, имаме сериозно уронване на легитимността и на репутацията на ключови управленски органи.“

Кой би могъл да бъде спасител в тази приказка?

„Моят текст беше ироничен и искаше да каже тъкмо това, че начинът да се излезе от това митологично говорене не е, като в него се въведат нови супергерои или магически фигури. Трябва да разчитаме на ефективни институции и процедури, които да решат тези спорове. Да се произнесат по валидността на тези твърдения по авторитетен начин – това е спасението. Ето сега прокуратурата вероятно ще се задейства, след получаването на сигнала, изпратен по мейл от г-н Божков. Обаче не става дума прокуратурата просто да се задейства, а да убедят хората, че са действали безпристрастно, професионално и са разгледали нещата от всички гледни точки. И тук идваме до сериозни проблеми в институционалната и съдебната власт, които сме имали и преди този скандал. Винаги се е говорело, че нашите институции имат един уклон в полза на управлението. Ако в рамките на това разследване прокуратурата не успее да убеди хората, че не е жертва на такъв уклон, отново, струва ми се, че няма да бъде възстановена легитимността и на изпълнителната, и на управляващата власти. Защото ето, виждате, 6 години след фалита на КТБ нещата още не са стигнали много напред. Това е лошият сценарий. Стотици страници обвинителни актове и нещата не са стигнали далеч. А това е все още първото дело по казуса и то е по един сравнително прост въпрос – дали Цветан Василев е прехвърлил голяма част от парите на собствени фирми, или на фирми на поставени лица без съответните обезпечения. А от там нататък ще се водят нови дела за това къде са отишли парите от фирмите на Цветан Василев.“

Защо на институциите им е трудно да отговарят на прости въпроси

„Защото управляващите и близките до тях имат сериозен контрол върху голяма част от медиите. И когато имаш благосклонни медии, те могат да убедят обществото в наглед невъзможни неща, като например какво е сградата на Алепу – хотел или нещо друго. Или пък въпросът за Цветан Василев. Начина на отразяване на казуси като този с г-н Божков демонстрират много точно защо сме класирани на 111-о място по свобода на медиите. Защото на практика се оказва, че отразяването на казуса зависи от връзките, да речем, на дадена медия с управляващи или силни на деня.“

Може ли публиката да реши финала на приказката

„В някакъв смисъл в една демокрация винаги публиката решава финала. Но някак си през последното десетилетие в нашата демокрация се натрупаха доста структурни проблеми. Демокрацията все пак зависи от качеството на медиите, от качеството на публичната среда като цяло и когато има проблеми в тези сфери, публиката може и да се обърка. Надявахме се много време на ЕС и той, слава Богу, много ни помага, но все пак вижда се, че дори членството ни в ЕС не може да реши всичките ни проблеми. Трябва сами да се справим. Не може да разчитаме на някакво божествено решение.“ „Когато става въпрос за далавера, българските висши държавни чиновници много ясно и бързо се ориентират, затова няма нужда да ги подканяш… Колкото и да е шеговито това, което разказва Васил Божков, има достатъчно материал за започване на досъдебно производство. Друг е въпросът дали България има желание това да се случи.