Калоян Методиев

Убийствата на хора с коли станаха ежедневие. Типажът на убийците е един и същ – сякаш "излят" от учебник по антропология. Колите им са почти идентични. Поведението им на пътя също. Събота за пореден път един такъв караше между колите на Околовръсното в София с над 100 км/ч. Присвяткаше, засичаше, гледа всеки, който задминава  с наклонена глава и средноазитски злобен поглед. Започна да бие спирачки пред мене, защото не давам да ме „изблъска“ от платното – жена ми пищи в колата, децата гледат. Подобни случки са ежедневие в Столицата. 

Черна лимузина или джип, бръсната глава, татуси, черни впити тениски, за да подчертават мускули, оглеждане при задминаване, спортно поведение…. новобогата социална измет. Самозабравила се каста, която тормози всекидневно останалите, свързала се е със съдебна система и полиция на различни нива, демонстрираща богатство и безнаказаност, обичаща черния цвят, може би защото в нашата култура се свързва със смъртта, която носи. Ще ги познаете по това, че почти винаги бързат, пререждат се на светофарите (което е добър начин да бъдат селектирани с белезници след кръстовището), паркират на местата за инвалиди по хипермаркети и молове, облечени са спортно, свързани са с определени бизнеси, имат едни и същи марки коли. 

Карал съм кола в повечето европейски страни, карал съм и три години в Лондон (с обратно движение, което ме прави по-непохватен спрямо местните) – никъде, абсолютно никъде, абсолютно никога, не съм виждал това, което се случва в България – присвятквания, побоища, засичания, заплахи, изблъсквания на хора, мутренско поведение, постоянно демонстрирана агресия и убити... от един и същ типаж. Цял един континент срещу една малка България като пример. И понеже вече има N на брой трупове на невинни за последните седмици (по един и същи модел) – никой не е застрахован, че няма да е следващият. Помислете - застраховани ли сте вие и близките ви? 
Това не може повече да се търпи. Категоричен съм, че у нас няма война по пътищата. За война трябват две страни. Тук има една страна – социалната измет от мутри и наркомани, която мачка и избива народа. Един процент срещу деветдесет и девет. 

Подобен проблем се решава само с крайни мерки. Както ми каза един посланик в София, който представлява богата и уредена европейска държава: „При нас няма такива неща. У вас е ужасно – двадесет-тридесет годишни с такива пари и коли“. 
Въпросът с наркотиците, мутрите, агресията им и безредието става централен. Той ескалира и ще върви ръка за ръка със социалните проблеми през зимата – доходи, цени, инфлация. Те трябва да се решават заедно. И двата са в пряка връзка с икономическите резултати - омерзените бягат към уредените държави, а тук остават само старците. 
Решението е политическо – почва от избирателите към политиците, а оттам ще трябва да се влезе и да се прочисти съдебната система и полицията от свързаности, да се преформатира сбърканата ни образователна система (за това ще пиша отделно). И решението няма да дойде от политици, които се снимат голи до кръста и мечтаят да мачкат другите, скрити зад популистки лозунги. Не от политици, които налагат мутренски модели. А от сериозни, отговорни, твърди хора, които имат воля да решат социалните проблеми кардинално и комплексно. Изборът е културен. Моделът вече не може да е чисто европейски. Късно е за него. Трябват крути мерки по сингапурски – нулева толерантност, затвор, конфискация. Или ние – или те.