В парламента обсъдиха бъдещето на въглищните централи в Маришкия басейн с оглед на разговорите в Европа за Зеления пакт за ограничаване на въглеродните емисии. По инициатива на БСП се прие решение до края на февруари енергийният министър да изготви мерки за нормалното функциониране на ТЕЦ „Марица Изток 2“ иза увеличаване на капитала на дружеството.
Преди дни премиерът разкритикува Зелената сделка на ЕК и изрази резерви как ще се отрази на икономиката ни. За да я спазва, България трябва да инвестира 20 млрд. лева, като парите няма да ни се отпуснат допълнително. Борисов намекна и за лицемерие от някои европейски страни, внасящи стомана от Китай, която вече е замърсила планетата.
Теменужка Петкова подчерта, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде справедлив и плавен. „Ясно сме заявили, че и след 2030 г. ще продължим да разчитаме на въглищните си централи“, посочи министърът и уточни, че основният аргумент за това е енергийната ни сигурност.
Радев: Необходима е ясна стратегия за дългосрочното развитие на енергетиката
Въглищните централи дават 40% от тока на страната, през зимата и до 60%. При авария се разчита именно на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която е най- голямата въглищна централа на Балканите. В нея са инвестирани 1,2 млрд. лева в сероочистващи устройства, като инвестициите ще продължат. Според Зеления пакт до 2030 г. трябва да намалим емисиите до 60%.
Около 100 хил. българи зависят пряко или косвено зависят от функционирането на комплекса. Петкова успокои хората за бъдещето на централите и работните места.
От ГЕРБ обърнаха внимание, че пред България има два избора- да спазва Зелената сделка или да се съобрази с потребностите си от електроенергия на достъпни цени. „Вторият е за предпочитане“, коментира Емил Христов. Той прогнозира, че при вариант затваряне на централите ще се стигне до 35-40% недостиг на ток. Не е сигурно обаче дали съседите ще имат излишък, за да ни продадат, и на каква цена.
Фактор
Преди дни премиерът разкритикува Зелената сделка на ЕК и изрази резерви как ще се отрази на икономиката ни. За да я спазва, България трябва да инвестира 20 млрд. лева, като парите няма да ни се отпуснат допълнително. Борисов намекна и за лицемерие от някои европейски страни, внасящи стомана от Китай, която вече е замърсила планетата.
Теменужка Петкова подчерта, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде справедлив и плавен. „Ясно сме заявили, че и след 2030 г. ще продължим да разчитаме на въглищните си централи“, посочи министърът и уточни, че основният аргумент за това е енергийната ни сигурност.
Радев: Необходима е ясна стратегия за дългосрочното развитие на енергетиката
Въглищните централи дават 40% от тока на страната, през зимата и до 60%. При авария се разчита именно на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която е най- голямата въглищна централа на Балканите. В нея са инвестирани 1,2 млрд. лева в сероочистващи устройства, като инвестициите ще продължат. Според Зеления пакт до 2030 г. трябва да намалим емисиите до 60%.
Около 100 хил. българи зависят пряко или косвено зависят от функционирането на комплекса. Петкова успокои хората за бъдещето на централите и работните места.
От ГЕРБ обърнаха внимание, че пред България има два избора- да спазва Зелената сделка или да се съобрази с потребностите си от електроенергия на достъпни цени. „Вторият е за предпочитане“, коментира Емил Христов. Той прогнозира, че при вариант затваряне на централите ще се стигне до 35-40% недостиг на ток. Не е сигурно обаче дали съседите ще имат излишък, за да ни продадат, и на каква цена.
Още от Бизнес
КЗК глоби „Кауфланд“ с близо 76 млн. евро, компанията преразглежда инвестициите си у нас
Глобата е наложена за три нелоялни търговски практики
КЗК наказа с тежки санкции търговска верига заради натиск върху производителите на храни
Търговската верига отхвърля изцяло обвиненията, ще обжалва глобата от 76 млн. евро и заплашва да преразгледа инвестиции за 200 млн. евро в България
Лъчезар Богданов за Бюджет 2027: Липсват реформи, има риск от много аварии и катастрофи
Според него, ако продължава политиката на високи дефицити при липса на реформи в публичните финанси, ще продължи нарастването на инфлацията и обедняването на населението