Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

Все повече хора проглеждат за случващото се в отечеството ни. Докато Европа е заета със своите проблеми, а съседите ни преминават през кризисен политически и икономически период, у нас е в ход пълзящ държавен преврат. Без да са спечелили парламентарни избори, кадри свързани с бившата комунистическа партия или такива, които са готови да обслужат нейната политика, се монтират от служебното правителство в различни структури на властта. Пожарната смяна на областни управители, на областните администрации, говори за намерения, които не са афиширани публично. Същото е при кадруванията на различни равнища в министерствата след смяната на министрите. А смените на Главния секретар на МВР или на директора на столичното летище, говорят за типични превратаджийски действия. Както е добре известно при преврат най-напред се завладяват силовите министерства и транспортните комуникации.

За правителство, което по Конституция има живот не по-дълъг от два-три месеца, а това ще рече, че няма нито средносрочна нито дългосрочна управленска перспектива, такава кадрова бързина, равносилна на политическа чистка, е повод за сериозна тревога.

От обърканите обяснения на премиера се разбира, че

чистката се дирижира от президента,

а той е само удобен изпълнител. В същото време президентът продължава да заема антиевропейски и антинатовски позиции като последната, че няма да плащаме за защитата на българското небе, е не само опасна за националната сигурност, но и цинична. В този контекст се вписва и съдебното преследване срещу бившия министър на отбраната, чиято „вина” се оказва верността му към евроатлантическото съткрудничество и отхвърлянето на корупционни оферти на Русия за ремонт на български бойни самолети.

Целта е да се демонстрира, че „силата” е в президента, че неговото „правителство” прави всичко, каквото си поиска и че който иска да си запази „службата” и „заплатата”, трябва да се сниши, да наведе глава. На този фон все по логични са предупрежденията, че „служебното правителство” е удобен инструмент за манипулиране и фалшифициране на предстоящите след месец парламентарни избори. Затова и можем да предполагаме, че е в ход

сценарий с два варианта

При Вариант №1 се предполага, че след изборите е възможно БСП да състави правителство с подкрепата на проруски коалиции и партии у нас: Обединените патриоти и ДПС, които, според социологията, са сигурни участници в следващия парламент. Такова правителство ще бъде улеснено в своите първи действия от направените вече от служебния кабинет промени. Кадрите, които сега Герджиков монтира ще продължат да управляват и във Вариант №1 : „правителство на БСП”. Така социалистите ще се опитат да демонстрират „приемственост” със служебното правителство, за да излъжат лековерните, че не осъществяват „генерални чистки”, т.е. че не са вече тези, които познаваме, променили са се. В действителност служебното правителство чрез ръката на българския президент днес върти метлата на БСП. И така се предполага, че вместо да се занимава с „кадрови” проблеми, бъдещият кабинет на БСП ще се заеме с по-„важното” – постепенно ревизиране на политиката(те го наричат „актуализиране!) и отклоняване на страната от нейния стабилен европейски и натовски път, чрез превърщането и отново в сателит удобен за реализация на руски политически и икономически антиевропейски и антинатовски проекти.

При Вариант № 2 се разчита след парламентарните избори парламентът да не може да състави правителство и да се отиде отново на избори в края на месец юли или в началото на септември. Което означава, че се прави сметка как сегашният служебен кабинет да изкара почти до края на годината. На пръв поглед тази сметка изглежда без „кръчмар”, но в действителност не е така. Тя е реална, добре написана и вече ни се сервира чрез собственика на „заведението” и чрез удобната пъргава фигура на сервитьора. Истината е, че на управленски позиции се курдисват лица, които са готови да обслужат чужди на България интереси, а такива от десетилетия са интересите на политици и партии свързани с

„поклонничеството” пред Русия

Ограбването на страната от руски фирми и корпорации ще продължи. То върви с пълна сила и в момента.

На този фон днес отново българи се покланят пред паметника на окупаторската съветска армия в столицата. Въпреки че знаят, че това е армия, която осигурява монтирането на марионетен просъветски режим у нас, който се задържа на власт близо 45 години, след което логично бе обявен за престъпен със закон. И този закон е в сила. С други думи днес българи ще демонстрират срещу закона , а същевременно твърдят, че искат в България да има законност. Има законност. Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен е обнародван в Държавен вестник на 5 Май 2000 г. и в неговият член 1 ясно се казва: (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

„Чуждата сила” за която говори член първи на този закон продължава да бъде „чужда” и днес. Две десетилетия са твърде малко за да очакваме, че през тях „чуждата сила” вече не е „чужда сила”. И че намеренията и са се променили. Нейни представители и днес използват срещу България същият агресивен и непочтен език, какъвто употребяват техните предци в средата на миналия век. Затова и агресията на съветската армия срещу родината ни е

престъпление без давност

Затова и децата би трябвало да знаят, че България не е била „фашистка държава”, че т.нар. „партизани” са „лошите” в нашата история, че те са терористите нападнали българският народ, че тяхната организация наречена в закона „Българска комунистическа партия” ни е наложила непосилна тоталитарна и репресивна икономическа, и политическа, система, която няма нищо общо с традициите и ценностите на България, със заветите на Васил Левски за чиста и свята република. И в този смисъл нито съветската армия, нито т.нар. „партизани” са ни „освобождавали”. Те са ни окупирали, поробили и грабили. И тъй като окупацията и грабежът продължиха близо половин век, затова и България се оказа на опашката на европейските държави: силно зависима икономически от своя окупатор. Затова и толкова труден и тежък за хората бе преходът към нормалния свят, към демокрацията и свободата.

Показателно е, че германския народ, който живее само две десетилетия в условията на нацистки тоталитарен режим, много бързо след неговия край се изправя на крака, обединява се и днес Германия е една от държавите лидери в света. Докато народите населяващи СССР прекараха в условията на съветския тоталитарен режим 70 години и накрая стигнаха закономерно до разпадането на тази изкуствена държава. А това, че

Русия, отново протяга грабливи ръце

към България само показва, че нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. И затова продължава да е далеч назад като стандарт на живот , на права и свободи, сравнена с днешна Германия. И ако пиша това то е не защото читателите не знаят тези истини, а защото не може да ни бъде безразлично с кои държави, с кой съюз,ще продължи в бъдеще България. Дали ще продължим да бъдем достоен член на Европейският съюз, където Германия е признат лидер или отново ще ни нахлупят московски ушанки, за да продължи историческата ни мъка наречена „дружба с Русия”. Знам, че ще има и такива, които ще кажат: народ, който ражда поклонници на чужди армии и прави метани на паметниците на окупаторите, заслужава тежката си участ! Не. Не заслужава. Не искам нашият народ да има злочестината отново да попадне под опасната за страната руска зависимост. А точно това ни се крои, точно това се подрежда, задава се. Затова и трябва да има силен отпор на този сценарий още на 26 март, в деня на парламентарните избори. 

Последвайте Faktor.bg в