Евгений Кънев

Да погледнем към ставащото в България от по-високо.

ЕС приема нова стратегия за европейска сигурност, свързана със заплахите от Русия (най-вече киберпространството) и Китай (придобиване на компании, интелектуална собственост и военни технологии). И която стратегия все повече я доближава до САЩ - в контраст с геополитическите виждания на Макрон за самостоятелна политика на Европа. Многомилиардната инвестиция на световния лидер за производство на чипове Интел (САЩ) в Германия и Полша - ясно показва къде САЩ виждат ядрото за бъдещата сигурност на евроатлантическия демократичен блок.

Сигналът е ясен - отсега нататък мястото на една страна в международните отношения ще се определя спрямо нейния принос или отказ за принос към колективната сигурност и запазване на сегашния световен ред, установен след Втората световна война с ООН.

Едно мое интервю по БНР - Българско национално радио с тезата ми, че който контролира медийния наратив контролира България - засегна сякаш доста хора, най-вече медии и журналисти. 

Тази моя теза не трябва да се възприема, че всички в медиите едва ли не работят само да манипулират общественото мнение. Не, не. Контролът се случва основно не чрез мнения по дадена тема, а дали тя въобще присъства или не в обществения дебат. Или ако присъства - дали е централна или периферна.

Цялостният дискурс на общественото говорене е провинциален, забит в злободневието на “малкия” човек. Така например, може още седмици да тече “дебата” за или против пилона, финансиран под натиска върху държавните предприятия от кабинета на Радев и олигарси с интереси в Родопите. 

И какво ще ни донесе? 

Още по-голямо разделение между българите - застъпниците ще смятат другите за предатели, защото са срещу българския флаг (инициаторът дори реши, че ако бил сложил европейското знаме нямал да има проблеми?!?). А противниците - ще искат просто да се спазва закона. 

Вместо просто да кажем: “Добре, хубаво е да има повече български знамена, но не е ли по-добре да мерим патриотизма с това ние какво сме дали на страната си, за да стане тя равна на другите европейски народи - както заръча Левски?”

Давам този пример, за да обърна внимание, че постоянно се поднасят теми, които ни разделят. А тази тема нямаше да стане едва ли не сензация, ако не бяхме във война и тежко хибридно облъчвани в национализъм, представян като патриотизъм от проруска пропаганда, в която винаги ЕС, НАТО и САЩ са врагове. 

Ето това имам предвид под манипулация от медиите, търсещи и често разпалващи скандали за по-голям зрителски интерес.

А сега си представете, че повечето журналисти бяха погледнали на всичко в България през ракурса на нейната национална сигурност (не ползвам националистичния термин интерес, в който ценностите са заместени с келепир).

Де е България в новата архитектура за европейска сигурност?  

Ще попитат ли журналистите поне веднъж Радев как си представя тази сигурност извън НАТО, което постоянно обструктира? 
Ще попитат ли Борисов какво прави неговата партия срещу корупцията - основна заплаха за нашата сигурност? 
Ще питат ли Костадинов - в какво се различава българския и руския национален интерес, който уж защитава?
Ще питат ли Карадайъ как смятат с Магнитски на челото да продължат да бъдат “евроатлантическа” партия? И т.н.
Какво точно са направили тези политици и техните партии за България, с което тя е станала по-модерна, богата, просперираща - измерено със статистиката?

Вместо това, какво слушате и гледате от тези политици ?

“ПП-ДБ това, ПП-ДБ онова …”

А повечето - не всички - медии само ги озвучават. И дотук.

За това става дума.