Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Бесните кучета от руската глутница се сдъвкаха. 

Престъпникът Пригожин захапа за опашката престъпниците Шойгу и Герасимов, с цел да покаже на главата на глутницата – престъпника Путин, че нещо не е както трябва в тази престъпна банда. 

Да, мнозина се питат защо стана цялата работа, защо големият руски имперски патриот Пригожин изобщо стигна до там, че да вдигне оръжие срещу любимата руска империя, която досега защитава със зъби и нокти по целия свят. Става дума при това не само за реалния свят – Африка, Сирия и навсякъде другаде, където криминалната банда „Вагнер“ се биеше и бие, а и във виртуалния свят – чрез създаването на руската тролска фаблика, която се намеси дори в американските избори, като подкрепи Тръмп за президент. 

Защо се бият? Ами просто е, бе, граждани – когато глутница бесни кучета дълго време нямат истинска плячка, те започват да гладуват, да изпосталяват и съответно - да се дъвчат взаимно. А в случая всички споменати руски престъпници, плюс още много неспоменати, 

тръгнаха заедно да гонят голямата плячка Украйна,

но тя, макар да стои на едно място, се оказа не толкова лесна за постигане, колкото предполагаха. 

Вместо за седмица – две, войната срещу Киев продължава вече почти година и половина. През това време режимът в Москва е принуден да изиска повече жертви и да донесе повече страдания на народа си, отколкото предвиждаше. А това винаги поставя на дневен ред задачата с много неизвестни – кога точно и по какъв дребен повод ще се срути всеобщото доверие в режима, кога на руснаците ще им писне от влошаващото се положение да бъдат послушни крепостни и пушечно месо, и ще започнат да искат промяна. Макар че, както сочи историческият опит, никога няма да знаят каква промяна искат и как се прави тя. 

В този смисъл, руското затъване в Украйна доведе до там, че управляващата глутница застраши и собственото си оцеляване. А още по-гаден от нейна гледна точка е фактът, че, вместо да спечели пари, трябва да налива пари, дето се вика – да ги извади от собствения си джоб и да ги налива, за да продължава войната. Да, от собствения, доколкото в Русия всички пари са на господаря на Кремъл, а той ги раздава щедро на най-близките си псета, плюс, че от останалите, които все пак са предназначени да се свърши някаква работа, най-близките му псета крадат с пълни шепи.  

Но, ядец – сега, покрай Украйна, не печелят, а губят пари и ресурси, които иначе можеха да бъдат щастливо окрадени. И огладняват – а това води до неприятни усещания в шкембето, за някои – и в мозъка. 

Да, нали се сещате, ако псетата бяха влезли бързо в Киев, за всички тях щеше да има щедра плячка – земи, имоти, инфраструктура, мини и природни изкопаеми, енергетика. Плюс още роби, които да им работят. Това са придобивки за милиарди и милиарди долари, при това – повечето възпроизводими, поне докато не ги съсипе напълно традиционната руска некадърност. 

Подозирам, че върховната руска глутница дори предварително е разпределила богатата украинска плячка, поне донякъде. Не знам какво точно престъпникът Путин е обещал или намекнал, че ще даде на престъпника Пригожин например, но съм сигурен, че не е малко, щом той бе така активен и така усърдно се биеше срещу украинците от миналия февруари досега. И щом почти през цялото време зверски нападаше Герасимов и Шойгу, които, вместо да му помогнат бързо да се докопа до плячката, му пречат със своята некадърност и корумпираност. 

Описаната дотук картинка изглежда особено характерна специално за режима на Путин, но не се заблуждавайте, граждани, тя всъщност е

типична за цялата руска история

и може да се разказва като приказка. 

На някакъв як местен селяндур му писва централната власт да краде и богатее повече от него самия, затова вади лозунга, че ще освобождава целия страдащ крепостен народ от игото на лошите боляри в Москва. За целта прави най-логичното за всеки кретен – с оръжие в ръка /защото иначе няма да го пуснат да припари до двореца/, опитва да стигне до царя-государя - който, горкият, не знае как болярите тормозят хората - и да му се оплаче от името на народа. Идеята е, че царят, като научи истината, какъвто си е справедлив и мъдър, веднага ще разпореди болярите да крадат по-малко, а да оставят известна плячка и за момчетата с престъпни наклонности по места.  
В реалността обаче обикновено не става така. Царят не вижда чак толкова тънко нюансирани разлики между себе си и висшите си боляри, затова възприема еднозначно бунта срещу тях като бунт срещу себе си. Потушава го със здрава и много кървава ръка, особено интересна садистична изобретателност проявява по отношение наказанието на главния бунтовник. 

После, взел все пак повод от исканията на бунта, скъсява с една глава и някои от най-високите си боляри – но не онези, които крадат и тормозят крепостните най-много, а онези, на които предварително и сам има зъб за нещо. Или харесва някое тяхно имение и го иска за свое. Или просто харесва жените им и иска да си ги чука спокойно, без разни досадници да му досаждат. 

След време, понякога повече, понякога по-малко време, самият цар-государ е убит подло като отмъщение за някоя негова предишна подлост, на власт идва следващият водач на глутницата и, макар с леко променен състав, тя продължава да управлява в името и за славата на собствения си интерес. 

А крепостните се радват на промяната и очакват новият цар да е по-добър, по-загрижен за тях, по-справедлив и по-милостив от всеки предишен. Но той никога не се оказва такъв, поради което в някакъв момент от руското безвремие има нов бунт.   

Та ето каква е технологията на бунтовете в Русия открай време – като започнем от Стенка Разин и свършим…..да, с Гена Пригожин.

Естествено, че на горкия глупак ще му се случи случка –

та той си позволи да унижи до дъното кремълското градинско джудже, като вдигна оръжие срещу режима му. И си позволи глупостта да не довърши цялата работа, а да се остави в лапите му и да разчита на джентълменска дума, дадена от Путин - че няма да го закача. Добре, де – на мъжката му дума. 

Ама, както знаем, Путин е точно толкова мъж, колкото и джентълмен. Още на втория ден след дадената дума, той даде да се разбере, че пак е излъгал, този път – за да спаси самата Русия от последствията на бунта. А иначе, въпреки обещаното, ще си закача главния бунтовник и още как. „Организаторите на бунта ще понесат цялата строгост на закона“ – думи на престъпника Путин, който обикновено се позовава на закона, когато готви поредното беззаконие.  

Неговите близки помощници, Шойгу и Герасимов, срещу които беше насочен бунта на Пригожин, са важна част от режима и никакви обвинения към тях от страна на когото и да било, колкото и справедливи да са, нямат значение в този момент. По-късно може да се окаже, че имат. Дори със сигурност ще се окаже. Но първо престъпникът Путин трябва да се разправи с престъпника Пригожин. 

Това може да не стане веднага поради разни тактически съображения, но все пак ще стане – само трябва с интерес да очакваме да видим докъде ще стигне садистичната изобретателност на престъпните руски служби, които ще подготвят и реализират смъртта на бунтовника. После ще дойде редът на Шойгу, Герасимов и някои други висши престъпници вероятно. 

Аз лично с голям интерес очаквам да видя дали нещо ще се случи и с престъпника Сергей Лавров, който се прави на руски външен министър. Веднага след преврата този тип, който не беше се мяркал известно време на сцената, внезапно се появи, за да лансира великата идея – Западът и Украйна стоят зад Пригожин.

Ма как му хрумна, боже, умен човек е тоя Лавров! Веднага разкри козните на гнилия Запад и ги назова честно пред народа. 

И Путин, естествено, веднага възприе и тиражира тази версия. Разбираемо, тя му е спасителен пояс – защото е много трудно да признаеш, дори на послушните руснаци истината - че техните собствени управляващи престъпници се бият един с друг заради плячка. В случая само намесата на Запада може да отклони вниманието от тази истина в правилната пропагандна посока. 

Тия кретени наистина са гении на Злото, граждани!