Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Имам чувството, че някакво пролетно слънце се показва иззад надвисналите доскоро над главите ни черни облаци, граждани – слънцето на хаоса, който, дори без да иска, се стреми към ред.

Така си е, всяка хаотична система в даден момент започва да произвежда ред, за да оцелее. Той може да е странен, необичаен и невиждан да момента, но все пак е някакъв вид ред. А ако казаното ви се струва парадоксално, питайте някой физик или климатолог, той ще потвърди.

Та в нашия случай намекът за нагласа към леко подреждане на нещата по света и у нас идва първо откъм новата президентска администрация на Доналд Тръмп.

Едната обнадеждаваща вест е, че Тръмп безцеремонно се раздели със съветника си по националната сигурност и личен приятел Майкъл Флин. Причината? Флин още през декември, преди официално да встъпи в длъжност, е обсъждал с руския дипломат Сергей Иванович Кисляк темата за американските санкции срещу Русия.

Какво са си казали и докъде е стигнал разговорът, само те двамата си знаят, пък и няма значение. От Кремъл се опитаха да защитят Флин, като за пореден път самоотвержено излъгаха, че такъв разговор изобщо не е имало. На тези изпечени лъжци обаче отдавна никой не им вярва, дори когато казват истината.

Важното е друго - че във Вашингтон политическото приличие и принципните правила на поведение са още в сила и ще останат дори при новия президент Тръмп, когото някои смятат за разрушителен политически тайфун. Знакът е ясен - своеволие като това на Флин се счита за недопустимо. И непростимо.

Още по-трудно стана положението, защото, почти веднага след Флин, от Белия дом излетя и новината, че Тръмп настоява

Русия да си върне Крим на Украйна

Ами сега? Тръмп настоява…..Да не би да е станал някаква сакатлък в КГБ? И горката Мария Захарова - пак ѝ порасна носът заради папагалското повтаряне на абсолютно недоказуемото твърдение, че Крим е руски, така че няма какво да се връща.
Като цяло искам да кажа, че ситуацията в Щатите упорито продължава да не си прилича със ситуацията в България, въпреки усилията на българските тръмписти от ДС, които основаха клуб и по метода на заклинанието се опитват да подкрепят новия американски президент.

Ами сега – подкрепят ли те Тръмп за уволнението на Флин или не го подкрепят? Подкрепят ли настояването му Русия да си върне Крим на Украйна? Щото Кремъл явно не го подкрепя и май ще трябва да развалим клуба.....

Но не е само това, съществуват и още важни разлики между Америка и България.

При нас например лидерът на БСП Корнелия Нинова миналото лято открито и организирано обсъди с прононсиран руски шпионин името на бъдещия български президент, тоест, бръкна твърде дълбоко в темата за националната сигурност - и пак нищо не ѝ се случи. Не само никой не я уволни от никъде, но и все повече я ласкаят като реформатор на БСП, жив да не бях.

Но, така или иначе, трябва да отбележа с патриотично задоволство - много имат да ни догонват американците в това отношение, ей, далеч напред сме…..

Почти по същото време като Флин във Вашингтон, в София пък Елена Йончева бе уволнена от президентския екип. Не, че искам или мога да ги сравнявам двамата персонално, пази, Боже. Единият измежду тях е красавец и сравнително умен, другият е само красавец.

Но като се замисля, установявам, че по отношение на самия акт разликата е огромна – там уволнението се случва, за да бъде изваден от голямата политика някой, който дрънка глупости. Тук е обратно – уволняват човека, точно за да влезе в голямата политика, тоест, за да продължи да си дрънка глупости, както досега, но на ново, по-високо ниво.

Втората добра новина откъм Белия дом се отнася за дългоочакваната среща Путин-Тръмп.
Имам предвид, че добрата новина в този случай е липсата на каквато и да било реални новини за такава среща.

Мина почти месец, откак новата американска администрация пое властта, но срещата продължава да е все толкова имагинерна, колкото и преди. Това явно изнервя руснаците, кара ги да губят търпение и те

започват да творят идиотщини

Да, чухме как лично императорът Путин от Любляна призова колегата си Тръмп да се срещнат точно в Любляна – този наистина прекрасен европейски град.

Но – ядец. Очевидно някой на бърза ръка подсказа на кремълското величие, че тази работа не е като онази с Крим например и няма да стане толкова лесно, колкото на него му се иска. Или поне няма той да определя мястото, датата и дневния ред на срещата.

Но тъй като руснаците не обичат да оставят прогресивното човечество с впечатление, че нямат последната дума във всичко, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков измисли начин да се запише сред медийните голмайстори.

Той поднесе на шашнатия свят потресаващата, най-фантастичната, а вероятно засега - и най-премълчаваната – сензационна новина за предстояща среща между двамата президенти. Ако не сте научили – тя ще се състои през юли в Хамбург. Защо тогава и защо там ли? Ами защото тогава и там има среща на Г-20.
Но все пак руската дипломация отново победи, нали се сещате, отново победи.

Своята увереност за светлото бъдеще Песков изрази по следния начин: „Ние изхождаме от това, че през юли ще се проведе среща на „двайсетицата” в Германия, където президентите така или иначе ще се срещнат”.

О-о-о, да, ще се срещнат. Ще се срещнат и още как – за една минута в кулоарите. И ще разговарят по темата „здравей-здрасти”.

Дори и за по-дълго да се срещнат обаче, то няма да е чак толкова дълго, та да се разберат за подялбата на света и да си гарантират свободата всеки да си управлява неговата собствената половина, както на император Путин му се иска.

Тръмп вероятно вече е достатъчно добре информиран не само за руската подлост при воденето на преговори и особено при спазването на постигнатите договорености, но и за жалкото състояние, в което реално се намира руската политика, руската икономика, руската наука, руската култура, руската социална система и всичко друго руско, включително руската армия, естествено.

Нали знаем, че няма как цялата ти държава и общество да са напълно разкапани, а само армията ти да е перфектна?

На всичкото отгоре този път край Хамбург император Путин едва ли ще си позволи да пристигне предизвикателно, с цяла военно-морска флотилия, както направи преди време за срещата на Г-20 в Австралия.

Тогава журналисти и политици в Сидни и Мелбърн го скъсаха от подигравки, защото се оказа, че прехвалената руска бойна флота е три поколения назад от тази на Австралия.

Още повече, сега вече имаме и наш, европейски опит в подигравките, заради знаменитото пътешествие на тъй наречения самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, който усмърдя на дизел и Париж, и Лондон, докато креташе през Ламанша към Сирия и внимаваше някой самолет да не се капичне без време през борда.

Но, така, де, среща на Путин с Тръмп все пак ще има.

И на нея със сигурност ще стане ясно кой кой е в действителност. И също - кой трябва да си знае гьола и защо.

Третата добра новина, за която искам да ви светна, граждани, си е чисто българска - категоричната заявка, направена от лидера на БСП Корнелия Нинова, че БСП няма да прави по никакъв начин и в никакъв случай управленска коалиция с ГЕРБ. Тази заявка бе потвърдена онзи ден и от другата нова партийна звезда Елена Йончева.
Какво означава това обаче? На първо място – че БСП е готова да управлява отново заедно с ДПС. То няма и как да бъде иначе. В следващия парламент, който, според социолозите, ще се състои само от пет партии, просто няма как комунистите да управляват сами или без ДПС.

А че те искат да управляват на всяка цена, личи от трескавото вълнение, което ги е обзело напоследък. Това е нещо като сценична треска, не сте ли забелязали през годините - винаги така силно се вълнуват в навечерието на голямото крадене, горките. И това ги издава. Обаче на тях пък не им пука.

Вторият резонен въпрос, който повдига заявката на Корнелия Нинова, е как при нужда БСП евентуално ще успее да пришие към управленската коалиция с ДПС и тъй наречените „патриоти” или поне част от тях – например Волен Сидеров и Красимир Каракачанов, които вече са ясно доказали, че българският им патриотизъм се простира в много широките граници на Руската империя.

Третата тема е дали готовността на комунистите за съвместно управление важи за другите уж десни формации като РБ, Нова Република, пък дори и Да, България, макар че там случаят е съвсем друг. Подозирам, че ниновчетата не са питали никоя от тези формации, а просто си дрънкат, както обичайно правят, без да се замислят какво казват. Или пък го казват с цел

да подведат публиката

Така или иначе, интересна е способността на комунистите гръмогласно да викат „хоп”, далеч преди да са скочили. Тя подлежи на нещо повече от обикновен политически анализ. Направо за докторска дисертация пък си е темата за тъй наречения „народ”, който, щом отдалече чуе комунистическото „хоп”, опитва се да скочи трупешката заедно с тях. А често дори - вместо тях.

И го прави вече толкова години, макар винаги след това да се оплаква от силни болки в задните части, върху които неизменно се приземява.

Но, така или иначе, граждани, хубаво е да знаем с кого комунистите искат и с кого не искат да се коалират. Колкото и да е измамна тяхната природа, това знание може да е все пак някакъв ориентир за изтерзаните ни от популизъм електорални души.