Терористите от "Хамас", които убиха 260 младежи на рейв парти в Израел, били дегизирани като полицаи. Хората се хвърляли върху тях, търсейки спасение, а те ги убивали. 

Мая успява да избяга няколко пъти от смъртта. Оцелява в нападението от терористите на „Хамас“ на фестивала в Израел в събота сутринта. На мястото на празненствата, които се превръщат в трагедия, вече са намерени почти 300 тела. Тя стои на входа на Festival for Peace, преглежда документите за самоличност на пристигащите и се взира в очите им.

„Имаше толкова много младежи, родени през 2003, 2004, 2005 г.“, споделя тя в разговор с екип на германското издание „Билд“, цитирано от 24 часа. В шест часа сутринта приключва смяната ѝ.

„Смених обувките си с маратонки, за да мога да танцувам с лекота. Това може би ми спаси живота“, разказва тя. С тях по-лесно успява да избяга от ужаса.

Около 6:30 часа участниците във фестивала за първи път чуват ракети да летят в мирното дотогава небе. Тъй като сигналите за ракети са част от ежедневието на израелците, те не реагират тревожно и не осъзнават веднага сериозността на ситуацията. „Железният купол“ -  израелската противовъздушна система, обикновено успява да защити населението си. Празнуващите нямат представа, че стотици терористи вече нахлуват в страната по суша, море и въздух, а военните не могат да ги спрат. Броят на бомбардировките расте. Хората тичат към колите си, за да избягат. Това прави и Мая със свой приятел. Двамата бързо разбират, че единственият път, по който са мислели, че могат да се спасят, от двете страни е с блокади. Терористите, които са ги поставили, са пристигнали преоблечени като полицаи и войници.

„Хората се хвърляха на раменете им с надеждата да бъдат спасени, а след това бяха екзекутирани“, споделя Мая през сълзи.

Образуват се задръствания, улиците са без изход. Автомобилите се превръщат в смъртоносен капан за много от 3500-те участници във фестивала. Тежко въоръжените терористи използват автомати и гранатомети, за да стрелят по жени с къси топове и поли, които носят цветя в косите си, а кожата им блести, защото празнуват.

Мая и нейният приятел за кратко търсят убежище с почти 50 други души в бункер край пътя. Но инстинктът им подсказва, че там не е безопасно. Под обстрел те бягат през пътя в пустинята. Отново животоспасяващо решение. През следващите часове оцеляват, скрити под планина от мъртви тела. Мая и приятелят ѝ вървят два часа. Изстрелите са зад тях. Бягат, защото снарядите идват последователно и отляво, и отдясно.

На територията на фестивала терористите систематично търсят оцелели в палатките, в тоалетните, под сцената. Там са застреляни бармани, скрили се в хладилниците. Жените са изнасилвани, а след това убивани до мъртвите им приятели. Други са отвлечени. Оскверняват се трупове.

След два часа паническо и непрекъснато тичане Мая и нейният приятел са открити от полицай. Освен с ужас Мая е изпълнена и с тъга. Фестивалната общност е като семейство за нея. Тя познава мениджъра на събитието, служителите, доброволците.

„Всеки един от тях беше мой приятел“, казва момичето. Много от тези хора вече са мъртви, отвлечени и все още в неизвестност. 

Многобройни са трагичните лични истории след атаката на „Хамас“. 32-годишният Рой не знае нищо за шестима членове на семейството си - братовчедка му Шири, съпругът ѝ Ярдън и двете им малки деца са отвлечени.

„Последното нещо, което видях, бяха снимки, на които са водени от терористите. Ярдън беше целият в кръв“, казва Рой пред “Билд“. Неговият чичо Йоси и леля му Маргуит също са отвлечени от бойци на „Хамас“.

„Те подпалиха къщите ни, хората в Нир Оз бяха принудени да бягат. Обезглавяваха стари хора на улицата, застрелваха бебета в главите“, разказва още той през сълзи.