След повече от десетилетия съдебни битки и две осъдителни присъди от военен съд, делото срещу бившия шеф на разузнаването Кирчо Киров приключи… с диагноза. Върховният касационен съд прекратява делото поради "невменяемост", без да има яснота кога точно е настъпила тя.

Българската Темида реши:

Бившият шеф на Националната разузнавателна служба, генерал Кирчо Киров, няма да лежи нито ден в затвора.

В сряда Върховният касационен съд (ВКС) окончателно прекрати наказателното дело срещу него.  Точната формулировката е интересна: "заболяване, което "изключва вменяемостта".

Кога точно настъпва въпросното психично състояние – дали в мига, в който е усетена опасността от присъда, или в периода между последните две инстанции. Това, разбира се, остава строга разузнаваческа тайна, заключена в експертизите на тройна комисия: съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична.

Тази сага започва през 2013 г., когато срещу генерала бяха повдигнати обвинения за злоупотреба със служебно положение и присвояване на значителни държавни средства. 

Според прокуратурата, Кирчо Киров съставил близо 1000 фалшиви финансови документи, уж за разходи по специални операции. Общият размер на щетата? Да не издребняваме, някакви милиони левове. 

След години процеси,  Кирчо Киров бе признат за виновен на две съдебни инстанции и осъден на 10 години лишаване от свобода, както споменахме.

Делото беше водено при пълна секретност, защото – разбира се – става дума за разузнавателна дейност. Тайните операции вървят ръка за ръка с тайното правосъдие.

Междувременно, генералът многократно повтаряше, че обвиненията са политически. Хубаво  беше да посочи политиците, които искат да си измият ръцете с него или поне мотивите.

И така делото се точи, присъдата виси като Дамоклеев меч над главата на бившия топ-разузнавач , а внезапно в края на май се разбира, че медицинското заключение е: невменяемост. Магическата дума, която спасява от затвор.

Ясни доказателства, че обвиняемият е бил в това състояние още от началото не са предоставени. Но ВКС приема експертизата и… делото приключва.

А с парите какво правим?

Светъл лъч в мрака е , че гражданската част от делото не е приключила. Исковете на разузнаването за възстановяване на средствата, за които прокуратурата твърди, че са незаконно изразходвани, ще бъдат разгледани на ново от Военно-апелативния съд.

ВКС установява, че досегашният съдебен състав е бил… предубеден. А това е сериозно нарушение. Според съда, имало и "недостатъци в аналитичната дейност" – което е елегантният юридически начин да се каже, че военните съдии не са си свършили работата.

С две думи – правосъдието ще се пробва отново. Но не с "нехуманната" наказателна отговорност, разбира се. 

Случаят „Кирчо Киров“ е не само юридически прецедент – той е достоен за роман за българското правосъдие. 

Може да се казва например: "Времето лекува всичко – включително и вината". 

Невменяемостта понякога не е трагедия, а тактически триумф. 

Неудобна истина винаги е класифицирана информация .